— Ако някой от нас доживее дотогава — след като се беше овладял, Уорън Трент почувствува, че самообладанието му се възвръща, докато О’Кийф не можеше да се успокои. — Може и да не доживеем, разбира се, дотогава, защото за осъществяването на намеренията ви е необходимо време. А и новите собственици могат да ви накарат да пръснете доста от парите си.
Това беше необосновано предсказание, но той се надяваше, че някой ден ще се сбъдне.
— Вън! — избухна О’Кийф.
— Този хотел все още е мой — каза Уорън Трент. — Докато още сте мой гост, вие разполагате с известни привилегии в своите стаи. Все пак ще ви предложа да не прекалявате с тях. И като се поклони леко и почтително на Додо, той излезе.
— Кърти — каза Додо.
О’Кийф, изглежда, не я чу. Той дишаше тежко.
— Кърти, добре ли си?
— Непременно ли трябва да задаваш тъпите си въпроси? Разбира се, че съм добре — и гневно закрачи из стаята.
— Та това е само един хотел, Кърти. А ти имаш още толкова много.
— Аз искам да имам и този.
— Но този възрастен човек има само един хотел…
— О, да! Ти, разбира се, гледаш по този начин на нещата! Предателски и глупаво — гласът му беше креслив и истеричен. Додо, изплашена, никога не го беше виждала така разгневен.
— Моля те, Кърти!
— Аз съм обграден от глупаци! Глупаци, глупаци, глупаци! И ти си глупачка. И затова ще те разкарам. Ще те заменя с друга.
Още в същия миг той се разкая за думите си. Дори и на него самия те подействуваха като удар, охлаждайки гнева му като внезапно угасен пламък. Последва кратко мълчание, а после той промърмори:
— Извинявай! Не трябваше да казвам това.
Очите на Додо бяха замъглени от сълзи. Тя докосна косата си с онзи разсеян жест, който беше забелязвал и преди.
— Аз се досещах, Кърти. Не трябваше да го казваш.
Тя отиде в съседния апартамент и затвори вратата подир себе си.
10
Една неочаквана награда повдигна духа на Ключаря Милн.
Сутринта Ключаря върна в универсалния магазин „Мезон Бланш“ вчерашните си стратегически покупки. Не срещна никакви затруднения и парите му бяха върнати бързо и учтиво. Междувременно това го освободи от излишния товар и запълни и бездруго един цял час от свободното му време. Все пак трябваше да изчака още няколко часа, докато приготвят специалния ключ, който поръча вчера при шлосера от Ирландския канал.
Готвеше се да излезе от магазина, когато щастието му се усмихна.
Пред един от щандовете на първия етаж елегантно облечена клиентка, тършувайки в чантата си за кредитната карта, изпусна на пода връзка с ключове. Изглежда нито тя, нито някой друг освен Ключаря забеляза това. Поспря се наблизо да разгледа вратовръзките на съседния щанд, докато жената отмина нататък.
Той мина покрай щанда и сякаш виждайки за пръв път ключовете, спря се и ги взе. Веднага установи, че освен ключове за кола на връзката имаше и други от входни врати. Но опитните му очи веднага забелязаха нещо по-важно — миниатюрна пластинка с номера на колата. Чрез тези пластинки службата на инвалидите изпращаше по пощата срещу заплащане ключовете. От номера личеше, че колата е от Луизиана.
Ключаря понесе преднамерено открито ключовете и се забърза подир жената, която излизаше от магазина. Ако някой го беше забелязал преди малко, сега би му станало ясно, че той се стреми да върне ключовете на собственика им.
Но щом се сля с пешеходната тълпа по „Канал стрийт“, той стисна ключовете в ръка и ги пусна в джоба си.
Жената все още се забелязваше. Ключаря я следваше на разумно разстояние. След две преки тя прекоси „Канал стрийт“ и влезе в един фризьорски салон. Застанал отвън, Ключаря забеляза как тя се приближи към касиерката, която погледна книгата със заявките, и после жената седна и зачака. С повишено настроение Ключаря се устреми към една телефонна будка.
С едно позвъняване в местното бюро за справки той разбра, че може да получи необходимата информация от столицата на щата, Батън Руж. Ключаря се обади там и помоли да го свържат с отдела за регистриране на превозните средства. Телефонистката от централата веднага го свърза със съответния вътрешен номер.
Протегнал връзката с ключовете пред себе си, Ключаря продиктува номера на колата от миниатюрната пластинка. Някакъв отегчен чиновник го осведоми, че колата е зарегистрирана на името на някой си Ф. Р. Драмънд, чийто адрес е в района на „Лейквю“, Ню Орлийнс.
В Луизиана, както и в другите щати и области в Северна Америка, имената на собствениците на коли не представляваха тайна и в повечето случаи можеха да се научат с едно телефонно позвъняване. Ключаря чудесно знаеше това и неведнъж се беше възползувал от тази възможност.