Огдън Бейли започна почтително:
— Аз няма да говоря за цената, господин О’Кийф. Както винаги вие ще вземете решение по този въпрос. Но няма съмнение, че ипотеката от два милиона долара, която следва да се изплати в петък, ще допринесе изключително много договарянето да се извърши в наша полза.
— Тогава по този въпрос няма никакви изменения, така ли? И не е ставало дума за продължаване на срока или пък някой друг да я изплати?
Бейли поклати глава.
— Попаднах тук на великолепни източници на информация, които ме увериха, че това няма да стане. Никой от финансовите кръгове не желае да се обвързва с това най-вече заради непрекъснатите загуби на хотела — аз ви представих тези сметки, — като към тях може да се добави и лошото ръководство, както е добре известно.
О’Кийф кимна замислено, а после отвори папката, която беше разгледал преди това. Той отдели една страница, написана на машина.
— Вие имате твърде оптимистични представи за потенциалните печалби.
Светлите му, проницателни очи се впиха в лицето на Бейли.
Счетоводителят се усмихна с усилие.
— Известно ви е, че не съм склонен към прекомерно фантазиране. Няма никакво съмнение, че в най-близко време доходите могат да нараснат както чрез изнамиране на нови източници и средства, така и чрез преразглеждане на старите възможности. Възлов проблем тук е начинът на управление. А той е невероятно лош. — Бейли кимна към младия Хол. — Шон е поработил в тази насока.
Леко смутен, Хол погледна към записките си и започна.
— Системата на управление в този хотел е крайно неефективна и в резултат на това ръководителите на отделните звена са постигнали изключителна независимост. Такъв е случаят например с отделението за снабдяване с провизии, където…
— Една минутка.
Прекъснат от работодателя си, Хол мигом замълча.
— Не е необходимо да ме запознавате с всички подробности — каза решително Къртис О’Кийф. — Аз разчитам на вас, господа, да проучите накрая и това. На тези заседания искам да ми представите една широка картина на общото състояние на нещата.
Независимо че този упрек беше поднесен сравнително деликатно, Хол се изчерви, а от другия край на гостната Додо му отправи съчувствен поглед.
— Доколкото разбирам — каза О’Кийф, — наред със слабостите в управлението налице са и големи кражби от страна на персонала, като чрез тях изтичат и печалбите.
Младият счетоводител кимна утвърдително.
— Огромни кражби, сър. Особено на хранителни продукти и алкохолни напитки.
Той се канеше да направи описание на тайните си проучвания в различните барове и зали на хотела, но се въздържа. За това биха могли да се погрижат и по-късно, след приключването на покупката, когато в хотела щеше да започне работа така наречената „ремонтна бригада“.
От кратковременния си опит Шон Хол знаеше, че процедурата по присъединяването на всяка нова единица към веригата от хотели на О’Кийф неизменно следваше един и същи образец. Чрез задълбочено и системно разследване и чрез подкупи групата натрупваше материал за финансовото и действителното състояние, като изследваше слабостите и преценяваше потенциалните, неизползувани възможности. Там, където беше уместно, както в този случай, се провеждаха дискретни проучвания извън пределите на хотела, сред деловите кръгове на града Притегателната сила на името О’Кийф и вероятността за бъдещи сделки с най-голямата верига от хотели в страната бяха достатъчни за получаване на исканата информация. Шон Хол отдавна беше разбрал, че във финансовите среди предаността отстъпва пред практическия интерес.
След това, въоръжен със събраните сведения, Къртис О’Кийф направляваше преговорите, които в повечето случаи завършваха успешно.
И в хотела се настаняваше ремонтната бригада.
Тази група се ръководеше от един вицепрезидент на корпорацията на О’Кийф и беше съставена от упорити и експедитивни експерти в областта на управленческата дейност. Те не само можеха да преобразят, но и наистина прекрояваха всеки хотел по стандартния модел на О’Кийф за кратки срокове.
Обикновено първите промени, предприети от бригадата, засягаха персонала и администрацията; едромащабните изменения включително, реконструкция и подмяна на съоръженията, настъпваха по-късно. Бригадата работеше обикновено с усмивка на уста, уверявайки всички заинтересовани, че няма да настъпят никакви драстични нововъведения, дори когато ги осъществяваше. „Когато започваме — казваше един от членовете на групата, — най-напред заявяваме, че няма да предприемем никакви промени по отношение на персонала, а след това се заемаме с уволненията.“