Шон Хол допускаше, че същото ще се повтори съвсем скоро и в хотел „Сейнт Грегъри“.
Понякога Хол, който беше сериозен млад човек, възпитан в духа на старите квакери, не разбираше своя дял в цялата тази работа. Независимо че бе един от новите служители на О’Кийф, той вече беше станал свидетел на това, как няколко хотела с приятни индивидуални качества биваха поглъщани съобразно правилата на управленческата машина на веригата. До известна степен това го натъжаваше и често се чувствуваше неловко относно етичността, с която се постигаха тези цели.
Но винаги личните амбиции вземаха превес над такива чувства, както и фактът, че Къртис О’Кийф плащаше щедро за извършената работа. Месечната заплата и растящата банкова сметка изпълваха Шон Хол с удовлетворение и в тези мигове на безпокойство.
Съществуваха също така и други възможности, но дори и като мечтаеше, той си позволяваше само смътно да ги обмисля. Откакто прекрачи прага на апартамента тази сутрин, Хол определено усещаше присъствието на Додо, макар и да се стремеше да не я гледа. Сладострастната й чувственост на блондинка, която изпълваше помещението, събуждаше такива трепети у Шон Хол, каквито неговата приятна, кестенява съпруга, която беше великолепна на тенискорта и работеше като секретарка в Асоциацията на родителите и учителите, никога не можеше да предизвика в душата му. Като размисляше над успехите на Къртис О’Кийф, на Шон Хол му минаваше несигурната и случайна мисъл, че и този велик човек в началото на своя жизнен път е бил също млад и амбициозен счетоводител.
Мислите му бяха прекъснати от въпроса на О’Кийф.
— Впечатленията ви за лошото ръководство за целия хотел ли се отнасят?
— Не съвсем, сър — Шон Хол прегледа записките си и се съсредоточи върху проблема, с който се беше занимавал през последните две седмици. — Има един човек: главният заместник-управител Макдермот, който, изглежда, е изключително компетентен. Той е на тридесет и две години и е завършил Корнелския университет. За жалост в досието му има едно тъмно петно. От Министерството на вътрешните работи направиха проверка и аз разполагам с техния доклад.
О’Кийф прегледа листа, който му подаде младият счетоводител. В него се съдържаха най-важните факти около уволнението на Питър Макдермот от хотел „Уолдорф“ и последвалите неуспешни опити да си намери нова работа, преди да бъде назначен в „Сейнт Грегъри“.
Магнатът върна листа мълчаливо. Решението за Макдермот щеше да се вземе от ремонтната бригада. Нейните членове обаче бяха запознати с изискването на Къртис О’Кийф служителите му да притежават неопетнени морални качества. И независимо че Макдермот беше твърде компетентен сътрудник, би било неприемливо да остане на работа при новия режим.
— Има още няколко добри служители — продължи Шон Хол — на по-малки длъжности.
Разговорът продължи още петнадесетина минути и накрая Къртис О’Кийф заяви:
— Благодаря ви, господа. Обадете ми се, ако има нещо ново и важно. Аз също ще поддържам връзка с вас.
Додо ги изпрати.
Когато тя се върна, Къртис О’Кийф се беше изтегнал на канапето, което двамата счетоводители бяха освободили. Очите му бяха затворени. Още в първите дни от своята кариера той беше развил способността да си подремва в свободните минути, като по този начин възстановяваше силите си, които изглеждаха неизчерпаеми в очите на неговите подчинени.
Додо го целуна нежно по устата. Той усети влагата на устните й и нейното тяло, което едвам го докосна. Меките й пръсти се плъзгаха по тила му, като го галеха нежно. Кичур мека, копринена коса се спусна ласкаво по лицето му. Той вдигна поглед и се усмихна:
— Зареждам батериите си — отвърна и продължи със задоволство: — А и ти също ми помагаш.
Пръстите й продължиха да се движат. След десет минути той беше освежен и отпочинал. Протегна се, отвори отново очи и седна. След това стана и протегна ръце към Додо.
Тя се приближи неудържимо, притискайки се плътно, извила жадно тялото си около него. Той почувствува, че вечно стаената й чувственост се е превърнала в безпощадна, дръзка пламенност.
С нараснала възбуда я поведе към съседната спалня.
11
Главният инспектор на хотела Огилви, който заяви при загадъчното си телефонно обаждане, че ще се яви подир час в апартамента на семейство Кройдън, всъщност се забави много повече. Затова нервите на дука и на дукесата бяха изключително обтегнати, когато приглушеният звънец на външната врата накрая се обади.
Дукесата отиде лично да отвори. Беше изпратила преди това прислужницата си за някаква измислена поръчка и безпощадно нареди на кръглоликия секретар, който изпитваше ужас от кучета, да разходи бедлингтънските териери. Напрежението й сега беше още по-голямо при мисълта, че и двамата можеха да се върнат всеки миг.