Огилви влезе, придружен от облак тютюнев дим. Когато я последва в гостната, дукесата погледна строго към запалената пура в устата на дебелака.
— Силният цигарен дим не понася на мен и на съпруга ми. Бихте ли изгасили това?
От масивното лице на инспектора я наблюдаваха язвително две свински очички. Погледът му обходи просторната и приятно обзаведена гостна, като се спря на дука, който го гледаше несигурно, застанал с гръб към прозореца.
— Хубаво местенце сте си избрали.
Огилви спокойно извади от устата си неприятната пура, из-тръска пепелта и запрати угарката към украсеното с орнаменти огнище. Не успя да улучи и угарката падна на килима, но той не й обърна внимание.
Дукесата присви устни и каза рязко:
— Предполагам, че не сте дошъл тук да обсъждате обстановката.
Тлъстото тяло се затресе от одобрителен кикот.
— Не, мадам, съвсем не, при все че обичам хубавите неща — след това понижи тона на фалцетовия си глас. — Като например чудесния ви автомобил. Този, който държите тук, в хотела. Ягуар, нали?
— Ах! — възклицанието на кройдънския дук наподобяваше повече въздишка. Съпругата му го стрелна с бърз, предупредителен поглед.
— И за какво толкова се интересувате от нашия автомобил?
Като че ли въпросът на дукесата подействува като сигнал, поведението на инспектора се промени и той попита рязко:
— Има ли някой друг тука?
— Никой няма. Всички сме отпратили — отговори дукът.
— Все пак по-добре ще е да проверя.
И с удивителна бързина дебелият обиколи апартамента, като отваряше вратите и проверяваше в стаите. Очевидно разположението на помещенията му беше добре познато и след като отвори и затвори външната врата, той се върна в гостната явно доволен от направената проверка.
Дукесата беше седнала в едно кресло с висока облегалка, инспекторът застана прав.
— И така — каза той, — вие двамата сте замесени в оная история с автомобилната катастрофа.
Тя го погледна право в очите.
— За какво говорите?
— Я не ме разигравайте, госпожо. Говоря съвсем сериозно — и той извади нова пура и отхапа крайчето й. — Вие сте видяла вестниците, а и по радиото също говорят за това.
Върху бледите скули на дукесата се появиха две розови петна.
— Това, което казвате, е възмутително и смешно…
— Казах ви да престанете! — той Избълва тези думи с неочаквана жестокост, като изостави привидната любезност. Без да обръща внимание на дука, Огилви размаха незапалената пура под носа на своя противник. — Чуйте какво ще ви кажа, надути височества! Целият град не е на себе си: полицията, кметът и всички останали. Ако открият кой е направил това снощи, кой е убил детето и майката и след това е офейкал, ще го обвинят, независимо кой е той и какви титли има. Каквото знам, знам, ама ако трябва да постъпя по правилата само докато се обърнете, тука ще пристигне набързо един взвод полицаи. Но аз дойдох съвсем честно първо при вас, та да ми разкажете каквото знаете. — Свинските очички премигнаха, а след това отново придобиха безпощаден блясък. — Ако искате другояче, кажете.
Благодарение на наследственото си високомерие, натрупано в продължение на три века и половина, кройдънската дукеса трудно се предаваше. Тя скочи на крака и с разгневено лице и искрящи сивозелени очи се извърна към грубияна. Тонът й би смразил и онези, които я познаваха добре.
— Ах, ти отвратителен мошеник! Как се осмеляваш!
Дори и Огилви с цялата си самоувереност се поколеба за миг. Но тогава се намеси кройдънският дук:
— Мисля, че тая няма да мине, моето момиче, макар че беше чудесно като опит — а сетне се обърна към Огилви и каза: — Това, в което ни обвинявате, е истина. Аз съм виновен. Аз карах колата и аз убих малкото момиче.
— Е, това е нещо друго — каза Огилви и запали новата пура. — Сега вече сме на вярна следа.
Обезсърчена, с жест на примирение, кройдънската дукеса се отпусна в креслото си. Тя сключи ръце, за да прикрие нервния им трепет и попита:
— Какво знаете?
— Сега ще ви кажа.
Инспекторът не бързаше и безгрижно изпусна облак синкав дим от пурата, докато наблюдаваше язвително дукесата, като че ли очакваше предизвикателно възраженията й. Но тя не пророни нито дума, а само смръщи нос от отвращение.
Огилви посочи дука и каза:
— Снощи вие отидохте в „Линди“ в Айриш Бейу. Вие отидохте там с разкошния си ягуар и взехте със себе си една приятелка. Струва ми се, че бяхте я нарекли така, ако решите да не издребнявате.