— Ах — каза Додо, — така съм сита, като че ли съм изяла цяло прасе.
О’Кийф се усмихна снизходително.
— Чудесна вечеря, Уорън. Моля ви да поздравите своя готвач.
Собственикът на „Сейнт Грегъри“ кимна любезно.
— Той ще бъде поласкан, като разбере от кого е поздравлението. Между другото навярно бихте пожелали да узнаете, че същото ястие се предлага тази вечер и в основния ресторант на хотела.
О’Кийф кимна, макар че това не му направи особено впечатление. Според него в ресторанта нямаше място за разнообразно и изискано меню и беше все едно да сервираш във ведро пастет от гъши дроб. При това рано тази вечер той хвърли поглед в основния ресторант на „Сейнт Грегъри“ в така наречения час на върховно натоварване и откри, че само една трета от огромната зала е заета.
В империята на О’Кийф вечерята беше сведена до стандартните размери и твърде опростена, а изборът бе ограничен до няколко известни и прозаични ястия. Зад тази политика се криеше убеждението на Къртис О’Кийф, подкрепено от неговия опит, че вкусът и предпочитанията на хората са еднообразни и лишени от въображение. Във всяко заведение на О’Кийф, макар че храната се приготвяше прецизно и се сервираше в условията на антисептична чистота, рядко полагаха грижи за гастрономите, които смятаха за недоходоносно малцинство.
Хотелският магнат отбеляза:
— Малко са хотелите в наше време, които предлагат такава кухня. Повечето от тях трябваше да променят своите методи.
— Повечето, но не всички. И защо всеки трябва да се поддава на това влияние?
— Защото от времето, когато ние двамата бяхме още млади, всичко в нашия бизнес, Уорън, се е променило, независимо дали ни харесва, или не. Онези дни, когато вие бяхте „моят домакин“ и от вас очакваха индивидуално отношение, вече са отминали. Може би някога хората са обръщали внимание на това, но не и сега.
Гласовете и на двамата звучаха категорично, което показваше, че с края на вечерята беше отминало и времето за голите любезности. Докато говореха, детските сини очи на Додо се въртяха с любопитство ту към единия, ту към другия, като че ли следяха някаква трудноразбираема игра на сцената. Алоисиъс Ройс беше обърнал гръб, зает около бюфета.
Уорън Трент каза рязко:
— Има и такива, които няма да се съгласят с вас.
О’Кийф погледна горящия край на пурата си.
— За тези, които не са съгласни, отговорът се крие в разликата между моя баланс и балансите на останалите собственици. Като вас например.
Трент почервеня и стисна устни.
— Това, което става тук, е временно явление, каквито съм наблюдавал и преди. И то ще отмине като предишните.
— Не, ако си мислите, че е така, вие сам си слагате примката на врата. А вие заслужавате нещо по-добро, Уорън — след всичките тези години.
Настъпи упорито мълчание, след което Трент изръмжа:
— Не съм градил цялото това предприятие цял живот, за да гледам накрая как се превръща в евтино заведение.
— Ако имате предвид моите хотели, нито един от тях не е евтино заведение — сега О’Кийф почервеня от гняв. — А и не съм съвсем убеден, че това може да се нарече предприятие.
В последвалата ледена тишина Додо попита:
— Това истинска битка ли ще бъде, или само на думи?
Двамата мъже се разсмяха, макар че смехът на Уорън Трент не беше така сърдечен, но Къртис О’Кийф вдигна успокояващо ръце.
— Тя е права, Уорън. Безсмислено е да се караме. Ако всеки от нас продължи по своя път, поне бихме могли да се разделим като приятели.
Уорън Трент кимна сговорчиво. До известна степен неговата сприхавост преди малко беше предизвикана и от пристъпите на ишиаса, които вече бяха отминали. Но дори и да не беше така, помисли си той горчиво, едва ли можеше да не се обиди на този преуспяващ мазник, чиито финансови завоевания рязко се отличаваха от неговото състояние.
— Нека да го кажем с две думи — заяви Къртис О’Кийф. — Това, което хората очакват днес от хотелите, е ефективно и икономично обслужване. Но ние не бихме могли да им го предоставим, ако не разполагаме с ефективна отчетност за всяко движение на нашите гости и на самите нас; с ефективен план и преди всичко със занижаване на разходите за работни заплати, което означава автоматизация при обслужването, съкращаване на служителите и премахване, доколкото е възможно, на старомодното гостоприемство.
— И само това ли? Нима ще подцените всичко останало, което допринася за добрия вид на хотела? Нима ще отречете, че всеки добър собственик трябва да остави своя личен почерк в хотела си? — собственикът на „Сейнт Грегъри“ изсумтя. — Посетителят във вашия хотел не може да усети, че е у дома си. Той не може да се почувства като важна личност, към която биха се отнесли с повече внимание и гостоприемство, отколкото е посочено в сметката му.