— Това, което изложихте, би могло да промени моето становище.
— И аз смятам така — Къртис О’Кийф пожела да потрие ръце от удоволствие, но се въздържа. — В крайна сметка стигнахме до момента, когато бих искал да ви направя едно предложение.
— Предполагах, че ще докарате нещата дотам — отвърна сухо Уорън Трент.
— Аз ще ви направя честно предложение съобразно действащите обстоятелства. Междувременно трябва да ви кажа, че съм запознат със сегашното ви финансово положение.
— Щях да бъда учуден, ако не сте.
— Но да ви кажа накратко: вие притежавате петдесет и един процента от акциите на хотела и това ви дава възможност да контролирате нещата тук.
— Правилно.
— През 1939 година вие инвестирахте в хотела четири и половина милиона долара като ипотека. Два милиона от заема все още не са изплатени, а срокът изтича в петък. Ако не върнете парите, заемодавците ще ви отнемат хотела.
— И това е така.
— Преди четири месеца вие се опитахте да продължите срока на ипотеката. Отказаха ви. Предложихте на заемодавците по-изгодни условия, но те отново ви отказаха. Оттогава търсите други източници за финансиране, но нищо не сте открил. За кратко време, с което разполагате, не ви остава каквато и да било възможност.
— Не мога да се съглася с това — изръмжа Уорън Трент. — Толкова много заеми се уреждат за кратко време.
— Но не и заеми като този. И не при толкова голям дефицит като вашия.
Трент само присви устни и не последва никакъв отговор.
— Аз предлагам — каза Къртис О’Кийф — да ви платя четири милиона долара за този хотел. От тях два милиона ще се използват за продължаване на срока на ипотеката, за което мога да ви уверя, че няма да срещна никакви трудности.
Уорън Трент кимна, съзнавайки с огорчение самодоволството, което изпитва другият.
— От останалата сума един милион ще ви дам в брой, за да се разплатите с дребните акционери, а един милион ще получите под формата на акции от корпорацията О’Кийф, които ще бъдат уредени в близко време. Допълнително като израз на лично уважение към вас ще можете да се ползвате от привилегията да запазите за себе си своя апартамент в хотела, докато сте жив, като ви уверявам, че при евентуален ремонт, ще се договорим за други взаимоизгодни условия по този въпрос.
Уорън Трент седеше неподвижен, а лицето му не издаваше нито мислите, нито обзелата го изненада. Предложението се оказа по-добро, отколкото очакваше. Ако приемеше, щеше да му остане на разположение един милион долара — все пак добро постижение, подир което можеше да се оттегли от дейността, на която беше посветил целия си живот. И все пак това означаваше, че трябва да се оттегли; да се оттегли от всичко, което беше изградил и за което се беше грижил. Или поне, помисли си мрачно, за което бе полагал грижи доскоро.
— Струва ми се — каза О’Кийф, опитвайки се да придаде безгрижен тон на думите си, — не би било съвсем зле, ако живеете тук без никакви тревоги, докато вашият слуга се грижи за вас.
Нямаше смисъл да обяснява, че в близко време Алоисиъс Ройс ще завърши право и вероятно си има други идеи за своето бъдеще. А това все пак му напомняше, че в орловото си гнездо, на върха на хотела, който вече не ръководеше, ще доживее самотно дните си.
— А ако приемем, че се откажа от продажбата — отвърна рязко Уорън Трент. — Какво възнамерявате да предприемете тогава?
— Ще потърся друго място за строеж. Всъщност мисля си, че далеч преди да стане това, вие ще изгубите хотела. Но дори и да не се случи така, ние ще ви наложим такава конкуренция, която ще ви отстрани от бизнеса.
Това беше изречено с преднамерено безразличен тон, зад който се криеше хладен и пресметлив ум. Истината обаче беше друга: корпорацията на О’Кийф жадуваше настойчиво и неотложно „Сейнт Грегъри“. Отсъствието на хотел на О’Кийф в Ню Орлийнс беше равнозначно на липсата на зъб в солидната все пак челюст на компанията, поглъщаща потока от туристи. Тя беше претърпяла вече големи загуби в тази насока в други градове, покупката беше необходима за преуспяващата хотелска верига като кислород. Доста обезпокоителен бе и фактът, че конкурентите вече запълваха празнината. „Шератън Чарлз“ се бяха установили отдавна в града. „Хилтън“ наред с хотела си на аерогарата издигна нова сграда в Стария квартал, а „Ройъл Орлийнс“ принадлежеше на „Хотелската корпорация на Америка“.
Условията, които Къртис О’Кийф предложи на Уорън Трент, се налагаха от съвсем реалистични подбуди. Заемодателите на „Сейнт Грегъри“ вече бяха проверени от пратениците на О’Кийф, но се оказа, че не са склонни към отстъпки. Веднага стана ясно, че възнамеряват най-напред да обсебят хотела, а след това да го задържат за някой голям удар. Ако трябваше да се купи „Сейнт Грегъри“ на разумна цена, това можеше да стане именно сега.