— Колко време ще ми дадете да помисля? — попита Уорън Трент.
— Предпочитам да получа отговора веднага.
— Не съм готов за това.
— Добре — премисли О’Кийф. — В събота имам среща в Неапол. Бих искал да си тръгна оттук не по-късно от четвъртък по обяд.
— Та това е по-малко от четиридесет и осем часа.
— Не виждам смисъл да изчаквам повече.
Неотсъпчивостта караше Уорън Трент все още да не се поддава. Разумът му напомняше, че така би скъсил само с един ден времето до крайния срок, с което беше вече примирен. Той отстъпи:
— Струва ми се, че щом настоявате…
— Чудесно! — каза О’Кийф и като се усмихна широко, отмести стола си и стана, кимвайки към Додо, която наблюдаваше със съчувствие Уорън Трент. — Време е да си вървим, мила. Уорън, благодаря ви за гостоприемството.
Все пак не би било толкова зле, ако се изчака ден и половина. В крайна сметка не може да има съмнение в окончателния резултат.
На изхода Додо извърна големите си очи към своя домакин:
— Благодаря ви, господин Трент.
Той взе ръката й и се приведе към нея.
— Не мога да си спомня дали някога тези стари стаи са били удостоявани с такава чест.
О’Кийф го стрелна с очи, усъмнил се в искреността на комплимента, но след това разбра, че той е съвсем откровен. Това беше едно от странните качества на Додо — да установява понякога хармонични взаимоотношения почти инстинктивно с най-неочаквани хора.
В коридора тя го хвана леко под ръка и той усети как сетивата му се пробуждат.
Но преди всичко си спомни, че трябва да се помоли на бога и да му благодари за успешно преминалата вечер.
14
— Има нещо вълнуващо — отбеляза Питър Макдермот, — когато една жена рови в чантата си за ключа от своя апартамент.
— Това има двояк символ — каза Кристин, като продължаваше да търси ключа. — Апартаментът олицетворява женската независимост, а изгубването на ключа говори, че тя все още си е жена. А, ето — намерих го.
— Почакай! — и Питър хвана Кристин за раменете и после я целуна. Целува я дълго, а през това време ръцете му се плъзнаха по нея и я обхванаха здраво.
Накрая, почти бездиханна, тя каза:
— Аз съм си платила наема. Та ако ще се занимаваме с това, по-добре би било да влезем вътре.
И като взе ключа, Питър отвори вратата.
Кристин остави чантата си на масичката и се отпусна върху един голям диван. Тя освободи с облекчение краката си от тесните лачени обувки.
— Искаш ли цигара? — попита той, като седна до нея.
— Да, моля те.
Питър поднесе запалена клечка и за двамата.
Беше обзет от чувството на въодушевление и лекота, от реалното усещане за всичко наоколо. Вярваше, че взаимоотношенията между тях могат да продължат да се развиват съвсем логично, стига да се реши на това.
— Хубаво е — каза Кристин — да седим ей така и да си говорим.
Той улови ръката й.
— Но ние не говорим.
— Ами нека тогава да говорим.
— Е, не точно да говорим…
— Знам, Само че въпросът е докъде ще стигнем и ако стигнем дотам, защо ни е необходимо това.
— А не можем ли просто да завъртим колелото…
— Да, но тогава няма да има никакъв хазарт, а само увереност — тя замълча и се замисли. — Това, което се случи преди малко, става за втори път и между нас има странно привличане.
— По отношение на привличането при нас всичко е наред.
— Така че с течение на времето ни предстои и естествено развитие на нещата.
— Да, но аз не вървя редом с тебе, а крача отпреде ти.
— Предполагам към леглото.
— Аз ще легна отляво, а ти ще бъдеш с лице към таблата — каза той замечтано.
— Трябва да те разочаровам.
— Не казвай нищо! Ще отгатна. Навярно си забравила да си измиеш зъбите. Но няма значение, ще почакам.
— О, с тебе е трудно да се разговаря… — засмя се тя.
— Е, не точно да разговаряме…
— Тъкмо оттам започнахме.
Питър се облегна и изпусна колелце тютюнев дим, после още едно и още едно.
— Винаги съм искала да мога да го правя — каза Кристин. — Но никога не съм успявала.
— Ще ме разочароваш ли? — попита той.
— Имам чувството, че това, което трябва да се случи… ще се случи, и то няма да бъде без значение и за двама ни.
— А също и за тебе, нали?
— Мисля, че да. Не съм сигурна.
Тя се чувствуваше по-неуверена и за онова, което можеше да се случи по-нататък.
Той угаси цигарата си, а после взе цигарата на Кристин и също я угаси. И когато притисна ръцете й, усети, че увереността й я напусна.