— Какво се сети бе, маце? — попита той.
— Що не ми оставиш твоя ключ от хотела? На тебе ще ти дадат друг от рецепцията, те винаги имат резервни. Аз ще дойда веднага щом свърша тук — тя притисна мястото, където той беше оставил ръката й. — И да се приготвиш.
— Ще се приготвя.
— Добре тогава. Дай ми ключа.
Той държеше ключа здраво в ръката си.
— Абе ти сигурна ли си, че ще… — попита той със съмнение.
— Душичке, обещавам ти, че ще хвръкна — каза тя и пръстите й започнаха отново да го милват. Тоя мърльо май ще напълни гащите всеки миг. — Та кое момиче не би дошло при тебе, Стан?
Той притисна ключа в ръката й.
Преди да успее да размисли, тя беше изчезнала. Келнерът щеше да довърши останалото с помощта на един юначага, ако господин Зловоние се противеше за сметката. Но той вероятно нямаше да упорства, а и тук повече не би се върнал. Такива мухльовци никога не се връщат.
След около два часа, към края на деня, който беше сив като останалите й дни, макар и да се утешаваше, че днес е успяла да изкара повече, едробедрата блондинка продаде ключа за десет долара.
Купи го Милн Ключаря.
Сряда
1
Когато сивите проблясъци на новия ден плахо пропълзяха над Ню Орлийнс, Ключаря вече седеше на леглото в своята стая в „Сейнт Грегъри“, освежен, бодър и готов за работа.
Целия предишен следобед и вечерта той спа дълбоко. После се поразходи навън и се върна в два след полунощ. Спа още час и половина и се събуди точно когато му беше необходимо. Стана, избръсна се, взе си душ и накрая се обля със студена вода. Потрепера от ледените струйки, но после се разтърка силно с пешкира и се загря.
Според един от ритуалите преди всеки делови набег той си сменяше бельото и си обличаше чиста, колосана риза. Почувствува приятния допир на свежата ленена тъкан и това спомогна да придобие необходимото напрежение, за което се беше настроил. Щом само за миг го обхванеше някое краткотрайно съмнение — сянката на страха от ужасната възможност отново да го заловят и да го тикнат в затвора за петнайсет години, — той бързо го прогонваше от съзнанието си.
С чувство на задоволство си помисли за подготовката, която протече гладко и спокойно.
От пристигането му през вчерашния ден колекцията му от ключове порасна от три на пет.
Един от двата допълнителни ключа, с които се сдоби предишната вечер, той получи по твърде прост начин, като го поиска направо от администратора на рецепцията. Номерът на неговата стая беше 830, а той помоли да му дадат 803.
Преди да направи това, взе някои елементарни предпазни мерки. Най-напред провери дали ключът си е на мястото и дали в преградката под него няма оставени писма и бележки. Ако имаше някаква поща, би се наложило да изчака. Когато предаваха пощата или съобщенията, администраторите обикновено питаха за името на госта. Поради това той се помота наоколо, докато пред рецепцията се натрупаха хора, и тогава се нареди на опашката. Подадоха му ключа без всякакви въпроси. Ако възникнеше нещо непредвидено, би поднесъл правдоподобното обяснение, че е объркал номера на стаята си.
Лекотата, с която всичко премина, помисли си той, беше добро знамение. По-късно, когато се убеди, че на рецепцията са на смяна други администратори, той щеше да получи по същия начин и ключовете от 380 и 930.
И вторият залог се оказа изгоден. Преди две вечери чрез надеждни връзки той се договори с едно момиче от някакъв бар на „Бърбън стрийт“. Именно тя му достави петия ключ, като обеща да му донесе и други.
Единствено на гарата, след досадното бдение при потеглянето на няколко влака, усилията му не се възнаградиха с успех. И преди се беше случвало така и Ключаря реши да се възползува от натрупания опит. Очевидно хората, които пътуват с влак, са по-консервативни от пътниците на самолетите и поради тази причина навярно са и по-внимателни към ключовете си от хотела. Ето защо той реши да изключи занапред железниците от плановете си.
Погледна часовника. Нямаше защо да отлага повече, макар и да изпитваше странно желание да се надигне от леглото, в което седеше. Но като превъзмогна това чувство, той се зае с последните приготовления.
В банята бе напълнил вече една трета от чашата с шотландско уиски. Направи си гаргара с уискито и без да поглъща от него, го изплю в умивалника.
После взе един прегънат вестник — сутрешния брой на „Таймс Пикаюн“, който беше купил вечерта, и го сложи под мишница.
Накрая като провери джобовете си където беше разположил в определен ред колекцията си от ключове, излезе от стаята.
Каучуковите подметки на обувките му не издаваха никакъв шум по служебното стълбище. Спусна се, без да бърза, до шестия етаж. Когато се озова в коридора на етажа, успя да се огледа бързо и внимателно наоколо, без да го показва, в случай че го следят.