В ума на Ключаря се зараждаше мъглява, безразсъдна, дръзка, невъзможна и… каква ли не още идея.
Той продължи да следи дукесата, предшествувана от териерите, докато тя самата прекоси фоайето на „Сейнт Грегъри“ и излезе на залятата от слънце улица.
2
Хърби Чандлър пристигна рано на работа, но воден от личните си интереси, а не от интересите на „Сейнт Грегъри“.
Сред страничните доходи на старши пиколото, както в много други хотели, съществуваше и така нареченият „алкохолен остатък“.
Гостите на хотела, които се забавляваха в стаите, или пък си пийваха сами, обикновено оставяха при заминаване по някоя недопита бутилка. Когато си опаковаха багажа, повечето предпочитаха да изоставят ненужния алкохол, защото се страхуваха да не протече или за да си спестят евентуалните разходи за свръх багаж в самолета. Но човешката психика не разрешава да се изхвърли алкохолът и те обикновено го оставяха върху тоалетните масички в освободените стаи.
Пиколото, повикан да свали багажа на гостите, забелязвайки останалите бутилки, обикновено се завръщаше подир малко и ги прибираше. А когато гостите си пренасяха сами багажа, както мнозина вече предпочитаха, то камериерката обикновено уведомяваше пиколото и той поделяше печалбата с нея.
Събираният капка по капка алкохол се отправяше към ъгъла в една стаичка на сутерена — личното владение на Хърби Чандлър. Там той се съхраняваше със съдействието на някакъв магазинер, който в замяна получаваше подкрепата на Чандлър при своите злоупотреби.
Бутилките донасяха тук предимно в торбите на пералнята, които пиколите можеха да разнасят свободно из хотела, без да предизвикват подозрение. В продължение на ден-два се събираше изумително количество алкохол.
На всеки два-три дни, а понякога и по-често, когато в хотела провеждаха конгреси, старши пиколото, като днес, събираше своите запаси.
Хърби подреди в отделна група бутилките с джин. Като отдели две шишета с луксозни етикети, той сложи една мъничка, стара фуния и изля в тях всички остатъци. Успя да напълни едната бутилка, а другата — три четвърти. Затвори и двете, като отдели втората, за да я допълни следващия път. Същото направи с бърбъна, шотландското уиски и ръженото бренди. В крайна сметка се събираха седем пълни бутилки и няколко полупразни. След като се поколеба за миг, той реши да долее няколко грама водка към джина.
Към края на деня седемте пълни бутилки щяха да бъдат предадени в един бар на няколко преки от „Сейнт Грегъри“. Собственикът на бара, който съвсем не се интересуваше от качеството, предлагаше на клиентите си алкохол, а на Хърби плащаше половината от обичайната цена при редовните доставки. От време на време Хърби изплащаше дивиденти на сътрудниците си от хотела, но те бяха съвсем незначителни.
Напоследък работата с алкохолните остатъци вървеше добре, а днешният добив би удовлетворил Хърби, ако не го тревожеха други мисли. Късно снощи му позвъни Станли Диксън. Младежът му представи своята версия за разговора си с Питър Макдермот. Той съобщи и за срещата, която предстоеше на него и на приятелите му в кабинета на Макдермот в четири часа на следващия ден, всъщност днес. Диксън в действителност желаеше да узнае какво точно знае Макдермот.
Хърби Чандлър не можа да му отговори и само го предупреди да бъде дискретен и да отрича всичко. Но оттогава все се питаше какво наистина е станало в апартамент 1126–7 преди две вечери и доколко беше осведомен заместник-главният управител включително и за участието на старши пиколото.
До четири оставаха още девет часа. Според очакванията на Хърби те щяха да минат доста бавно.
3
Както винаги сутрин Къртис О’Кийф най-напред си вземаше душ, а после се молеше. Тази процедура се извършваше по характерно умел начин, тъй като той се явяваше чистичък пред бог и същевременно се изсушаваше, докато стоеше коленичил двадесет минути, загърнат в хавлията.
Ярката слънчева светлина, която проникваше в удобния, съоръжен с климатична инсталация апартамент, предизвикваше у магната доброжелателно настроение. Това чувство се прокрадваше и в многословната му молитва, която наподобяваше задушевен разговор. Къртис О’Кийф все пак не забрави да припомни на всевишния за нестихващия си интерес към хотел „Сейнт Грегъри“.