Тъкмо тогава забеляза онова, което никой не бе видял.
Добре облечен негър на средна възраст с куфарче в ръка влезе в хотела. Той се приближи със спокойна походка към рецепцията, като че ли отиваше на следобедна разходка. Сложи куфарчето си на банката и се нареди.
Разговорът му с администратора можеше да се долови съвсем ясно, когато дойде неговият ред.
— Добро утро — поздрави негърът и гласът му с акцент от Средния запад прозвуча дружелюбно и учтиво. — Аз съм доктор Николас. Имам резервация при вас. Докато чакаше, той беше свалил меката си шапка, която откри грижливо подстриганата му сива коса.
— Да, господине. Моля да попълните тази адресна карта — администраторът изрече думите, навел глава, но когато вдигна очи, изражението ме се скова. Ръката му се протегна и грабна адресната карта, която миг преди това бе подал.
— Съжалявам — каза твърдо той, — но хотелът е пълен.
Негърът отвърна с невъзмутима усмивка:
— Но аз имам резервация. От хотела ми изпратиха писмено потвърждение — и той пъхна ръка в един от вътрешните си джобове, като извади бележник с подаващи се от него бележки и отдели една от тях.
— Съжалявам, но сигурно е станала грешка — отговори администраторът едва поглеждайки писмото. — В нашия хотел имаме конгрес.
— Знам — кимна негърът с вече поизтъняла усмивка. — Това е конгрес на зъболекарите и аз съм един от участниците.
Администраторът поклати глава:
— Не мога да ви помогна.
Негърът прибра документите си и каза:
— В такъв случай бих искал да говоря с някой друг.
Докато разговаряха, към опашката пред рецепцията се наредиха още новопристигнали. Някакъв човек с шлифер, препасан с колан, нетърпеливо попита:
— Защо се бавят толкова тук?
О’Кийф стоеше мълчаливо. Имаше усещането, че в претъпканото фоайе е поставена бомба с часовников механизъм, която можеше да избухне всеки миг.
— Обърнете се към помощник-управителя — и като се наведе над банката, администраторът остро подвикна: — Господин Бейли!
От другия край на фоайето седналият на бюрото в нишата възрастен човек вдигна очи.
— Господин Бейли, бихте ли дошъл, ако обичате?
Помощник-управителят кимна и с привидно уморено изражение се изправи. Докато пресичаше помещението, по набръчканото му чело и подпухнало лице заигра професионална усмивка.
„Тоя е много печен“, помисли си Къртис О’Кийф. След дългогодишна работа на рецепцията на него му бяха предоставили стол и бюро във фоайето с малко власт при разрешаването на дребните проблеми на гостите. Званието помощник-управител в повече хотели представляваше залъгалка за суетата на публиката, предоставяща им илюзията, че имат възможност да се обърнат всъщност към по-високопоставен служител. Истинската власт в хотела обаче се упражняваше от невидимите служебни кабинети.
— Господин Бейли — каза администраторът, — обясних на този господин, че хотелът е пълен.
Лицето на помощник-управителя се озари от благодушна усмивка, а явната му добронамереност беше насочена към всеки гост от опашката.
— Добре — каза кротко той, — да видим какво можем да направим — и с дебелите си, пожълтели от никотина пръсти гой подхвана ръкава на елегантния костюм на доктор Николас: — Нека да приседнем там! — и докато другият се остави да го отведат към нишата, помощник-управителят добави: — Понякога стават такива неща, но когато се случи, ние се опитваме да оправим положението.
Мислено Къртис О’Кийф си призна, че старият човек си разбира от работата. Спокойно и без много шум той измести назряващата разправия от центъра на сцената в покрайнините. Междувременно с помощта на друг администратор, който се присъедини към първия, пристигащите бяха бързо настанени. Само един широкоплещест, млад мъж, наподобяващ кукумявка с дебелите стъкла на очилата си, се отмести от опашката и остана да гледа. Е, хубаво помисли си О’Кийф, може би всичко ще се размине без скандали. Все пак почака да види какво ще стане.
Помощник-управителят посочи на събеседника си един стол до бюрото си и самият се настани на своето място. Той изслуша внимателно и с безучастно изражение обяснението, което гостът бе вече дал на администратора.
Накрая възрастният служител кимна.
— Добре, докторе — отвърна той с енергичен, делови тон. — Извинявам се за недоразумението, но съм сигурен, че можем да ви настаним в друг хотел.
С една ръка придърпа телефона към себе си и вдигна слушалката, а с другата извади от бюрото си лист с телефонни номера.