Преди това обаче трябваше да се срещнат отново. А мястото и часа се уговориха да уточнят по-късно.
— Това ще ми послужи като извинителна причина за повторното ми обаждане — каза Питър.
— А без причина не може ли? — отвърна тя. — При това тази сутрин смятам да намеря някое много важно листче, което внезапно трябва лично да ти се предаде.
Гласът й прозвуча щастливо, почти задъхан, сякаш радостното вълнение, което бяха преживели снощи, бе преляло и в новия ден.
Надявайки се Кристин да дойде скоро, той отправи вниманието си към Флора и сутрешната поща.
От купчината най-различни писма отдели няколко, които се отнасяха до провеждането на конгреси. Както винаги, Питър зае любимата си поза при диктуване — качи краката си върху високото кожено кошче за отпадъци, а тапицираният въртящ се стол се наклони несигурно назад и тялото му зае почти хоризонтално положение. Беше установил, че мисълта му тече по-целенасочено в тази поза, постигната чрез множество опити, и затова столът сега беше наклонен под най-голям ъгъл, на косъм от подхлъзването. Както винаги, Флора наблюдаваше с очакване между паузите на записките.
Днес беше пристигнало и друго писмо, на което той веднага отговори. Изпращаше го жител на Ню Орлийнс, чиято съпруга присъствувала преди пет седмици на някакво сватбено празненство в хотела. По време на тържеството оставила визоновата си наметка върху пианото при дрехите и вещите на другите гости. Впоследствие открила следа от изгаряне с цигара върху дрехата, за чиято поправка били необходими сто долара. Съпругът се опитваше да получи тази сума от хотела и в последното писмо заплашваше, че ще отнесе въпроса до съда.
Отговорът на Питър беше учтив, но категоричен. Той отново изтъкна, че хотелът предлага услугите на гардероба, който съпругата на автора на писмото не беше предпочела да използува. Ако тя се бе възползувала от тези възможности, хотелът щеше да уважи молбата й. В дадения случай „Сейнт Грегъри“ не поемаше отговорност.
Писмото на съпругата, както подозираше Питър, по всяка вероятност бе опит да се измъкнат пари, макар че всичко можеше да стигне до съд — в миналото бяха имали безброй такива глупави дела. Обикновено съдът отхвърляше подобни искове, претендиращи за парично обезщетение от страна на хотела, но те бяха досадни заради времето и усилията, които им отнемаха. Понякога, мислеше си Питър, някои хора смятат, че хотелът е чудесна дойна крава с виме като рог на изобилието.
Беше избрал поредното писмо, когато на вратата на секретарската стая се разнесе тихо почукване. Той вдигна поглед в очакване да види Кристин.
— Това съм аз — каза Марша Прейскът. — Отвън нямаше никой и аз… — тя съгледа Питър — Боже господи! Ама няма ли да паднете така?
— Е, все още не — рече Питър и в този миг се просна на пода.
Оглушителният трясък беше последван от изпълнена със страх тишина.
Озовал се на пода зад бюрото си, Питър се огледа наоколо, като се опита да прецени щетите. Левият му глезен болезнено пареше, тъй като при падането се беше ударил в крака на обърнатия стол. Тилът го болеше при докосване, макар килимът за щастие да бе омекотил удара. И преди всичко беше наранено личното му достойнство, за което свидетелствуваше звънтящият смях на Марша и сдържаната усмивка на Флора.
Те заобиколиха бюрото, за да му помогнат да се изправи. Независимо от поражението си той отново усети свежата, омайваща хубост на Марша. Днес беше облечена в обикновена синя ленена рокля, която по особен начин подчертаваше полужената и полудетето, които бе усетил още предишния ден. Дългата й черна коса както вчера падаше тежко на раменете.
— Трябваше да използвате предпазна мрежа — каза Марша. Както в цирка.
Питър се усмихна унило.
— Може би трябваше да си сложа и клоунски костюм.
Флора изправи тежкия, въртящ се стол на мястото му. И докато ставаше, подпомаган от Марша и Флора от двете страни, в стаята влезе Кристин. Тя спря на прага с куп книжа в ръка и повдигна въпросително вежди:
— Да не би да преча?
— Не… — каза Питър. — Ами… аз паднах от стола. Кристин извърна поглед към солидно изправения стол.
— Той се преобърна — каза Питър.
— Тези столове вечно се преобръщат, нали? Все така правят.
Кристин погледна Марша. Флора беше излязла тихо от кабинета.
Питър представи дамите една на другата.
— Приятно ми е, госпожице Прейскът — каза Кристин. — Чувала съм за вас.
Марша изгледа с преценяващ поглед Питър, после Кристин и отвърна хладно:
— След като работите в хотела, сигурно сте чула всякакви клюки, госпожице Франсис. Вие работите тук, нали?