— Нямах предвид клюките — призна Кристин. — Но вие сте права, че работя тук. Така че мога да дойда и по друго време, когато нещата не са толкова объркани и лични.
Питър почувствува внезапна неприязън между Марша и Кристин, но не разбра на какво се дължеше.
Като че усетила мисълта му, Марша се усмихна чаровно:
— Моля да не си тръгвате заради мене, госпожице Франсис. Аз се отбих за малко, за да напомня на Питър за вечерята довечера — и тя се извърна към него: — Не сте забравил, нали?
Питър усети някаква тежест в стомаха си.
— Не — излъга той. — Не съм забравил.
Кристин наруши настъпилата тишина:
— Довечера ли?
— Боже господи! — възкликна Марша. — Да не би да има работа или нещо подобно?
Кристин поклати решително глава:
— О, той няма да бъде зает с нищо. Аз самата ще се погрижа за това.
— Ужасно мило от ваша страна — каза Марша и усмивката й отново блесна. — Е, добре, тръгвам си тогава. Ах, да — в седем часа. На „Притания стрийт“ — къщата с четирите големи колони. Довиждане, госпожице Франсис.
И като махна с ръка за сбогом, тя излезе, затваряйки вратата след себе си.
— Да ти запиша ли адреса? — попита Кристин с невинно изражение. — Къщата с четирите големи колони. Да не го забравиш.
Той повдигна безпомощно ръце.
— Знам, имах среща с тебе. Но като се уговарях, забравих за другия си ангажимент, защото снощи когато бях… с тебе… всичко ми излезе от ума. А тази сутрин, докато разговаряхме, стори ми се, че всичко обърках.
— Добре, всичко ми е ясно — отвърна приветливо Кристин. — Та кой не би се объркал, когато му се увъртат толкова много жени.
Тя твърдо реши, макар това да й струваше усилия, да приеме всичко спокойно и ако се наложи, дори да прояви разбиране. Припомни си, че с изключение на предишната нощ тя няма никакво право да разполага с времето на Питър и както каза той, вероятно се беше объркал.
— Надявам се да прекараш чудесно — добави тя.
Той се размърда притеснено на мястото си.
— Но Марша е още дете.
Всичко си има граници, реши Кристин, дори проявата на търпение и взаимното разбирателство. Очите й потърсиха лицето му.
— Навярно наистина си убеден в това. Но нека те посъветвам като жена, малката госпожица Прейскът е толкова дете, колкото котенцето прилича на тигъра. Но си мисля, че ще бъде много забавно за един мъж да бъде изяден.
Той поклати нетърпеливо глава.
— Съвсем не си права. На нея просто й се случиха някои сериозни неща преди два дни и…
— И й трябва приятел.
— Точно така.
— И тогава се появи ти.
— Ние говорихме с нея. Аз й казах, че ще се отбия на вечеря у дома й тази вечер. Ще има и други хора.
— Сигурен ли си?
Преди да успее да отговори, телефонът иззвъня и той вдигна слушалката с жест на досада.
— Господин Макдермот — обади се разтревожен глас. — Имаме неприятности във фоайето и помощник-управителят ви моли да дойдете веднага.
Когато затвори телефона, Кристин си беше отишла.
5
Има мигове, помисли си Питър Макдермот, когато трябва да вземеш решение за проблеми, с които си се надявал, че никога няма да се сблъскаш. Но ако това ти се случи, всичко прилича на кошмар. Дори по-лошо, съвестта ти, убежденията, честността и предаността те напускат.
Трябваше му по-малко от минута, за да разбере какво се е случило във фоайето, макар че обясненията все още продължаваха. Питър си помисли, че беше напълно достатъчно да погледне гордия негър на средна възраст, седнал спокойно до бюрото в нишата, възмутения доктор Инграм, уважавания президент на стоматолозите, и помощник-управителя, обзет от от угодническо безразличие, след като товарът на отговорността бе вече свален от плещите му — всичко това беше напълно достатъчно, за да схване положението.
По всичко личеше, че внезапно са възникнали затруднения които при липса на такт могат да доведат до опасен взрив.
Той долови присъствието на двама наблюдатели — единият бе Къртис О’Кийф с познатото му лице от многобройните фотографии, който наблюдаваше от почтително разстояние, а другият — млад, широкоплещест мъж с очила с дебели рамки, облечен в панталони от сива каша и спортно сако. До него имаше доста ожулен куфар и той привидно оглеждаше фоайето с небрежен поглед, при все че не пропускаше нищо от драматичната сцена, която се разиграваше пред бюрото на помощник-управителя.
Президентът на зъболекарската асоциация се изпъчи с целия си ръст от метър и половина, а под непокорната бяла коса кръглото му червендалесто лице пламна и устните му се присвиха.
— Господин Макдермот, ако вие и вашият хотел не оттеглите невероятната си обида, предупреждавам ви откровено, че ще си докарате куп неприятности — очите на дребничкия доктор ядно проблясваха и гласът му отекна още по-силно: — Доктор Николас е един от най-изтъкнатите представители на нашата професия. След като отказвате да го настаните, трябва да ви уведомя, че аз приемам това като лично оскърбление спрямо мен и останали членове на нашия конгрес.