— А на останалите мероприятия, на вечерите и на обедите? — негърът го гледаше право в очите.
Питър бавно поклати глава. Не си струваше да обещава неща, които не можеше да изпълни.
Доктор Николас сви рамене и лицето му се изопна.
— Няма никакъв смисъл, доктор Инграм, аз ще изпратя доклада си по пощата, за да го раздадете на участниците. Струва ми се, че в него има някои неща, които ще ви заинтересуват.
— Джим! — дребничкият белокос старец беше сериозно обезпокоен. — Джим, нямаше да зная какво да ти кажа, ако ти самият не беше чул всичко това.
Доктор Николас се огледа за чантата си.
— Ще повикам пиколо — каза Питър.
— Не! — отстрани го доктор Инграм — Носенето на тази чанта е привилегия, която аз заслужавам.
— Извинете, господа — чу се гласът на мъжа със спортното сако и очилата. Те се извърнаха и в този миг щракна фотоапарат. — Чудесно! — каза той. — Нека опитаме още веднъж — и той присви очи през обектива на своя „Ролейфлекс“ и затворът щракна повторно. Като остави апарата, той отбеляза: — Филмът е високочувствителен и е направо великолепен. По-рано старите филми щяха да изискват светкавица.
— Кой сте вие? — попита рязко Питър Макдермот.
— Какво имате предвид, името ми или професията?
— Който и да сте, тази сграда е частна собственост. Хотелът е…
— О, я престанете! Само не с тия стари номера — фотографът нагласи отново обектива, погледна към Питър и пристъпи към него: — Няма да ви направя нищо, малкия. Така ще се размирише във вашия хотел, като приготвя материала, но ако искате да прибавя и една снимка със скандала, продължавайте! — Той се ухили на нерешителността на Питър. — Трябва да ви кажа, че вие бързо се усещате.
— Вие журналист ли сте? — попита доктор Инграм.
— Хубав въпрос, докторе — ухили се мъжът с очилата. — Понякога моят редактор казва „не“, макар че днес не вярвам да откаже. Особено като му изпратя това малко съкровище, което открих през отпуската си.
— От кой вестник сте? — попита Питър, надявайки се да бъде някое неизвестно издание.
— „Ню Йорк Хералд Трибюн“.
— Чудесно — кимна в знак на одобрение президенът на асоциацията. — Те ще издокарат добре работата. Предполагам, видяхте какво се случи.
— Можете да смятате, че всички съм запомнил — каза журналистът. — Ще ми трябват само някои подробности, например фамилното ви име. Но най-напред искам да ви направя една снимка на улицата заедно с другия доктор.
Доктор Инграм сграбчи колегата си за ръката:
— Ето така трябва да се борим, Джим. Ще изкараме името на този хотел по всички вестници в страната.
— Прав сте — съгласи се журналистът. — Телеграфните агенции ще се заемат с това. А също и с моите снимки, без съмнение.
Доктор Николас кимна бавно.
Нищо не може да се направи, помисли си Питър. Абсолютно нищо.
Забеляза, че Къртис О’Кийф беше изчезнал.
Докато всички отминаваха, доктор Инграм каза:
— Ще ми се да приключим бързо с този въпрос. Като свършите със снимките, искам да се заема с преместването на конгреса от този хотел. Тези хора можеш да ги притиснеш само на едно място — финансите.
И силният му глас заглъхна навън.
6
— Полицията знае ли нещо ново? — попита кройдънската дукеса.
Наближаваше единайсет. Още веднъж в уединението на президентския апартамент развълнуваната дукеса и съпругът й разговаряха с инспектора на хотела. Огилви се беше настанил върху някакъв стол с плетена седалка, който едвам удържаше огромното му тлъсто тяло, и при всяко негово движение проскърцваше с негодувание.
Бяха седнали в просторната слънчева гостна, при плътно затворени врати. Както вчера, дукесата беше отпратила за някакви поръчки секретаря и прислужницата.
Огилви помисли, преди да отговори:
— Те знаят доста местенца, дето може да се скрие всяка кола, която търсят, нали? Досега, доколкото знам, търсят извън града и в предградията с всичките си налични хора. Имат още терени за изследване, но мисля, че утре ще започнат да стесняват кръга.
От вчерашния ден в отношенията между семейството Кройдън и Огилви беше настъпила незабележима промяна. Преди те бяха противници. А сега се държаха като съзаклятници, макар и не съвсем уверено, а сякаш проправяха пътя към съюз, който все още не беше установен.
— След като разполагаме с толкова малко време — каза дукесата — какво чакаме повече?
Злите очички на инспектора се присвиха.
— Вие да не си мислите, че трябва сега да изкарвам колата? Посред бял ден? Или да я паркирам на „Канал стрийт“?
Неочаквано кройдънският дук се намеси:
— Съпругата ми преживя голямо напрежение и не е необходимо да се държите грубо с нея.