— Ами не — поколеба се Ърлшор.
— Трябваше да се сетя, че като си сам, разполагаш с по-големи възможности.
Лека сянка премина през лицето на стария барман. Той се засмя, сякаш искаше да си придаде смелост.
— Вие винаги обичате да се шегувате, господин Трент. Но все пак, докато сте тук, да ви покажа нещо. Винаги се каня да се отбия в кабинета ви, но не ми стига времето — Ърлшор отвори едно от чекмеджетата под бара и извади от някакъв плик цветна снимка. — Това е най-малкият Дерек, третият ми внук. Малко, здраво зверче като майка си и това е благодарение на всичко, което направихме за нея. Етел, дъщеря ми, както си спомняте, често пита за вас и все ви праща поздрави, както и цялото ни семейство.
Той сложи снимката на бара.
Уорън Трент взе снимката и без да я погледне; преднамерено я върна на Ърлшор.
— Да не би нещо да не е наред, господин Трент? — попита Том Ърлшор неуверено и като не последва отговор, предложи: — Да ви приготвя ли един коктейл?
Трент смяташе да се откаже, но после промени решението си.
— Един джин-фис „Рамос“.
— Слушам, господине. Ето веднага.
Том Ърлшор се пресегна бързо съм необходимите бутилки. Удоволствие беше да го наблюдаваш как работи. Преди, когато имаше гости в апартамента си, Уорън Трент викаше Том Ърлшор да сервира напитките, защото работата му приличаше на цяло представление, което допадаше на неговите изисквания. Движенията му бяха точно отмерени и със светкавичната ловкост на жонгльор. Този път той отново представи умението си и като описа за последен път във въздуха ефектен замах, постави питието пред собственика. Уорън Трент отпи и кимна одобрително.
— Добър ли е? — попита Ърлшор.
— Да — каза Уорън Трент. — Добър е както всичките ти коктейли. — Очите им се срещнаха. — Доволен съм, защото това е последният коктейл, който приготвяш в моя хотел.
Безпокойството на бармана прерасна в страх и той облиза устните си неспокойно.
— Вие не можете да направите това, господин Трент. Никога не бихте го направил.
Пренебрегвайки забележката, собственикът отмести чашата встрани.
— Защо го направи, Том? Защо от всички тук точно ти трябваше да направиш това?
— Кълна се в бога, не зная…
— Стига си ме мамил, Том. Достатъчно дълго си правил това.
— Казвам ви, господин Трент…
— Престани да лъжеш! — рязката заповед проряза тишината.
Спокойните разговори в залата секнаха. Забелязвайки тревогата в неспокойния поглед на бармана, Уорън Трент разбра, че зад гърба му всички очи са обърнати към тях. Той усети как гневът се надигна у него, без да може да го овладее.
Ърлшор преглътна.
— Моля ви, господин Трент. Аз работя тук от тридесет години. Вие никога не сте разговарял с мен по този начин. — гласът му едва се долавяше.
Уорън Трент извади от вътрешния джоб на сакото си доклада на О’Кийф. Прелисти две страници и като закри с ръка част от третата, заповяда:
— Чети!
Ърлшор се порови за очилата си и ги надяна. Ръцете му трепереха. Прочете няколко реда и спря. Вдигна поглед към Трент. В очите му вече не се четеше никакъв отказ. Само инстинктивният страх на подгонено животно.
— Нищо не можете да докажете.
Уорън Трент удари с длан тезгяха. Без да обръща внимание на високия си глас, той даде воля на гнева си:
— Ако поискам, мога да докажа. Тук няма никаква грешка. Лъгал си и си крал и като всички лъжци и крадци си оставил след себе си следи.
В пристъп на страх Ърлшор усети как се изпотява. Съвсем внезапно, сякаш под напора на взрив, неговият свят, в който се чувствуваше така добре и сигурно, се разпадна на съставните си части. Вече не помнеше от колко години бе стигнал до убеждението, че е неуязвим. Дори и в най-лошите си мисли никога не допускаше, че този ден ще дойде. Сега се питаше със страх дали собственикът на хотела има представа докъде е стигнал с кражбите си.
Уорън Трент почука с палец документа, който лежеше между тях на бара.
— Тези хора подушиха корупцията, защото те не допускат такава грешка като мен, да ти се доверявам и да ти вярвам като на приятел — той спря под влияние на краткотрайното вълнение и после продължи: — Но ако се разровя, аз ще намеря доказателства. При това не всичко е описано тук, нали?
Том Ърлшор жалко кимна с глава.
— Добре, няма защо да се тревожиш. Нямам намерение да те давам под съд. Ако направя това, струва ми се, че бих унищожил нещо от себе си.
Тръпка на облекчение премина през лицето на стария барман, но той се опита бързо да я прикрие.
— Кълна ви се — каза той умоляващо, — че ако ми дадете още една възможност, това никога няма да се повтори.
— Искаш да кажеш, че след като разкрих дългогодишните ти злоупотреби и измами, ти ще бъдеш така любезен да престанеш с кражбите.