Комбинацията беше дяволски хитра, помисли си Уорън Трент. Тя беше в разрез с всички закони, отнасящи се до капиталовлаженията на профсъюза, и същевременно в техническо отношение нямаше нарушения.
— Сумата по разписката ще ви се отпусне за три години, но ще бъде удържана, ако пропуснете да изплатите две поредни вноски.
Уорън Трент се възпротиви:
— Съгласен съм на всичко, но искам срокът на заема да бъде пет години.
— Даваме ви три.
Условията бяха тежки, но за три години ще има време да възобнови конкурентните възможности на хотела.
— Добре — каза неохотно Трент.
От другия край на линията се разнесе прещракване и връзката се прекъсна.
Като излезе от телефонната кабина, Уорън Трент се усмихваше въпреки поредния пристъп на ишиаса.
8
След гневната сцена във фоайето, която завърши с напускането на доктор Николас, Питър Макдермот обезсърчено се запита какво ли още би могло да последва. Той обмисли всичко и реши, че нищо не може да се постигне, дори и да се обърне незабавно към ръководството на конгреса на американските стоматолози. Ако президентът на асоциацията, доктор Ин-грам, изпълни заканата си да премести конгреса в друг хотел, това би могло да се осъществи не по-рано от сутринта на следващия ден. Ето защо много по-разумно и безопасно би било да се изчака, докато страстите утихнат. После, ако се наложи, ще разговаря с доктор Инграм или с някой друг ръководител на конгреса.
Колкото до присъствието на журналиста по време на неприятната сцена, то каквито и беди да бе причинил, явно сега беше твърде късно да се оправят. Заради интересите на хотела Питър се надяваше, че този, който взема решенията кои новини да се публикуват във вестника, щеше да прецени, че случаят е незначителен.
Той се прибра в кабинета си на мецанина и по обяд се зае с текущата си работа. Реши да устои на изкушението да потърси Кристин, преценявайки инстинктивно, че и в този случай беше необходимо да се изчака. Все пак осъзна, че съвсем скоро ще трябва да й се извини за изключително нетактична-та си постъпка от сутринта.
Реши да се отбие при Кристин непосредствено преди обяд, но намерението му беше осуетено, тъй като дежурният помощник-управител позвъни и му предаде, че гостът Станли Килбрик от град Маршълтаун, щата Айова, бил обран в стаята си. Макар че ръководството било уведомено преди малко, кражбата станала още през нощта. Представен бе дълъг списък на изчезналите вещи и пари, а самият гост по думите на помощник-управителя бил много разстроен. Един от инспекторите на хотела бил вече на местопрестъплението.
Питър набра номера на главния инспектор. Нямаше представа дали Огилви е в хотела, тъй като работното време на този дебелак беше загадка, която само той можеше да изясни. Малко по-късно му предадоха, че Огилви отишъл да провери случая на място и ще му докладва веднага щом приключи. След двайсетина минути той пристигна в кабинета на Макдермот.
Главният инспектор внимателно се отпусна в дълбокото кожено кресло пред бюрото.
Опитвайки се да потисне инстинктивната си неприязън, Питър попита:
— Какво е положението?
— Момчето, дето са го обрали, е един мухльо. Скроили са му номер. Ето какво липсва — Огилви сложи пред Питър написан на ръка списък с откраднатите вещи. — Запазил съм и за себе си едно копие.
— Благодаря. Ще го предам на нашите застрахователни агенти. А в стаята има ли следи от взлом?
Инспекторът поклати отрицателно глава.
— Действали са явно с ключ. По всичко личи. Килбрик си призна, че през нощта е скитал във Френския квартал. Май е трябвало да вземе майка си да го пази. Твърди, че си е изгубил ключа, и няма да промени показанията си. Все пак ми се струва, че се е забъркал с някое момиче от баровете.
— Той не разбра ли, че ако признае всичко, ще имаме подобри шансове да намерим откраднатите вещи?
— Казах му. Но нищо не излезе. От една страна, той се чувства страшно глупаво, а от друга, си е направил сметка, че откраднатите вещи ще му се възстановят от застраховката. А може би и малко повече. Твърди, че в портмонето му имало четиристотин долара.
— Вярвате ли му?
— Не.
Хубаво, каза си Питър, трябва да помогнем на този гост да се осъзнае. Хотелската застраховка възстановява изгубени вещи на стойност до сто долара и никакви суми в брой.
— Как я намирате тази история? Смятате ли, че това е единичен случай?
— Не смятам — каза Огилви. — Мисля че си имаме професионален крадец, който действа тук, в хотела.
— Защо така?
— Тази сутрин е станало и нещо друго — постъпи оплакване и от стая 641. Предполагам, че още не са ви докладвали.