— Е, какво ще ми препоръчате?
— Опитайте супата с кресон — посъветва го между две лъжици Якубец, хапвайки самият от същото ястие. — Не е като домашната, но е сто пъти по-хубава.
Ройъл Едуардс добави с прецизния си счетоводителски глас:
— Днес специалитетът е пържено пиле.
Щом оберкелнерът се отдалечи, веднага се появи един млад сервитьор. Независимо от разпоредбите самооформилият се „трудов лагер“ на служителите се обслужваше в ресторанта по най-добрия начин. Питър и всички останали нееднократно се бяха убедили колко трудно е да внушат на сервитьорите, че клиентите, които заплащат за обслужването, са по-важни от служителите на хотела.
Главният механик остави менюто настрана и надничайки над очилата си с дебели рамки, които отново се бяха смъкнали до върха на носа му, каза:
— И за мене същото, мойто момче.
— И аз се присъединявам към него — каза Питър, като върна менюто, без да го погледне.
Сервитьорът се поколеба.
— Пърженото пиле малко ме съмнява, господине. Може би ще си изберете нещо друго?
— Хубаво — каза Якубец. — Съвсем навреме ни казвате.
— Мога веднага да сменя поръчката ви, господин Якубец. И вашата също, господин Едуардс.
— Но какво им е на пържените пилета? — попита Питър.
— Може би не трябваше да ви казвам — сервитьорът за-пристъпва притеснено от крак на крак. — Всъщност вече се оплакаха от тях. Изглежда не ги харесват. — Той извърна за миг глава, обхващайки с поглед препълнената зала.
— В такъв случай — каза Питър — бих искал да узная на какво се дължи това. По-добре не променяйте поръчката ми.
Останалите кимнаха неохотно в знак на съгласие.
Когато сервитьорът си отиде, Якубец попита:
— Какви са тия слухове, че конгресът на зъболекарите май ще ни изостави?
— Правилно сте чул, Сам. Днес следобед ще разбера дали са само слухове.
Питър започна супата си, поднесена незабелязано сякаш от невидимата ръка на вълшебник, после описа скандала във фоайето, станал преди час. Докато го слушаха, лицата на всички придобиха сериозно изражение.
— Доколкото виждам — отбеляза Ройъл Едуардс, — злото никога не идва само. Като съдя по последните ни финансови резултати, за които вие, господа, сте осведомени, това ще се превърне в един от поредните ни проблеми.
— А ако се окаже, че е така — отбеляза главният механик, — хич не се съмнявам, че първото нещо, дето ще предприемете, е да резнете някое перо от бюджета на механика.
— Или някое перо, или целия бюджет — отвърна ревизорът.
Главният механик изръмжа недоволно.
— Може би всички ще ни съкратят — каза Сам Якубец, — ако се довлече ордата на О’Кийф.
— Той погледна въпросително към Питър, но Ройъл Едуардс кимна предупредително за появата на сервитьора. Всички замлъкнаха, докато младият човек сръчно обслужваше ревизора и главния счетоводител, а неясният глъч от залата, приглушените шумове от тракането на съдовете и преминаването на келнерите през входа за кухнята продължаваше.
Когато сервитьорът се отдалечи, Якубец многозначително попита:
— Е, какви са новините?
— Нищо не зная, Сам — поклати глава Питър. — Освен това, че тая супа е ужасно вкусна.
— Може би си спомняте, че ние ви я препоръчахме — каза Ройъл Едуардс, — но сега ще ви дадем един много по-важен съвет: напуснете, докато все още сте начело. — И той се зае с печеното пиле. После остави ножа и вилицата. — Следващия път ще ви препоръчам да се вслушвате по-внимателно в думите на нашия сервитьор.
— Толкова ли е лошо? — попита Питър.
— Струва ми се, че не е толкова зле — каза ревизорът, — в случай, че ви допада гранясала храна.
Якубец нерешително вкуси от своята порция, докато останалите го наблюдаваха.
— Ами какво да ви кажа? Ако трябваше да плащам, никога нямаше да си дам парите за това ядене.
Питър се надигна от мястото си, съгледа оберкелнера на другия край на ресторанта и го повика.
— Макс, кой готвач е днес на работа? Ебран ли?
— Не, господин Македрмот. Доколкото знам, той е болен. Сега на смяна е Лемю — и оберкелнерът разтревожено попита: — Ако се интересувате за печеното пиле, мога да ви уверя, че сме взели съответните мерки. Спряхме да предлагаме това ястие, а където беше вече сервирано, го заменихме с друго. — Той погледна към масата и каза: — Веднага ще сменим и вашето.
— В този момент — каза Питър — много повече ме вълнува на какво се дължи това. Ще попитате ли готвача Лемю дали не възразява да дойде при нас?