Входът на кухнята беше толкова наблизо, че Питър изпита изкушението да влезе и сам да изясни какво не бе наред със специалитета на деня. Но това би било неуместно.
В отношенията си с главните готвачи служителите на хотела се придържаха към строго установен и традиционен протокол, който наподобяваше церемониала в някой кралски двор. В кухненските помещения главният готвач или неговият помощник се смяташе за неоспорим властелин. А управителят на хотела не би си и помислил да влезе в кухнята без покана.
Главният готвач можеше да бъде уволнен, както ставаше понякога, но дотогава неговото владение си оставаше непокътнато.
А да повика главния готвач, както в този случай, и да го покани на масата в ресторанта, беше съвсем в реда на нещата. Всъщност това приличаше повече на заповед, тъй като при отсъствието на Уорън Трент Питър се явяваше като единствен ръководител н хотела. Питър би могъл да застане на вратата на кухнята и да почака да го поканят. Но при тези обстоятелства, когато в кухнята бяха настъпили очевидни затруднения, той разбра, че първоначалното му становище по въпроса е било много по-правилно.
— Ако питате мене — отбеляза Сам Якубец, докато чакаха, — старият готвач Ебран отдавна си е изпял песента.
— А като се пенсионира — попита Ройъл Едуардс — да не би някой да забележи?
Всички разбраха, че това е намек за честите отсъствия на главния готвач, който очевидно за пореден път не беше на работното си място.
— И нашият край скоро ще дойде — изръмжа главният механик. — Съвсем естествено никой от нас не би се разбързал.
Не беше тайна, че обикновено добродушният механик понякога се дразнеше от хладната строгост на ревизора.
— Аз още не съм се запознал с новия ни помощник-готвач — каза Якубец. — Струва ми се, че не си показва носа извън кухнята.
Ройъл Едуардс сведе поглед към ястието, което почти не беше вкусил.
— Ако е така, този негов нос трябва да има твърде слабо обоняние.
Ревизорът още не беше довършил думите си и вратата на кухнята широко се отвори. Някакъв помощник-келнер се канеше да премине, но почтително отстъпи, забелязал оберкелнера Макс. На няколко крачки след него вървеше висок, слаб човек с бели колосани дрехи и висока готварска шапка, а на лицето му беше изписано крайно отчаяние.
— Господа — обяви Питър на колегите си, — ако не сте се запознали, това е нашият готвач Андре Лемю.
— Месю! — младият французин спря и безпомощно разпери ръце. — Как можа това да стане… така съм отчаян — каза той със задавен глас.
Питър Макдермот се беше срещал няколко пъти с новия готвач, който работеше от месец и половина в „Сейнт Грегъри“. И при всяка среща Питър установяваше, че новият все повече му харесва.
Андре Лемю беше назначен след внезапното напускане на неговия предшественик. Предишният помощник-готвач, дълги месеци обзет от безсилие и вътрешен гняв, избухна яростно срещу началника си стария мосю Ебран. Подобна разправия обикновено оставаше без последици, тъй като работата в такива големи кухни често предвещава емоционални изблици между главните готвачи и техните помощници. Отличителното в тази разправия бе пълният супник, който бившият помощник-готвач бе запратил по шефа на кухнята. За щастие супата беше „Вишисоа“, иначе резултатите можеха да бъдат много по-сериозни. В тази незабравима сцена главният готвач, покрит с бял сос и прогизнал от мръсотия, бе съпроводил бившия си помощник до служебния изход и с удивителна за възрастен човек сила го беше изхвърлил на улицата. Седмица по-късно Андре Лемю постъпи на работа.
Професионалната му подготовка беше отлична. Учил в Париж, работил в лондонските ресторанти „Прунийрс“ и „Савой“, после беше продължил за кратко време в нюйоркския „Лепавилион“ и накрая бе стигнал до отговорния пост помощник-готвач в Ню Орлийнс. Но и за краткия си престой в „Сейнт Грегъри“ Питър подозираше, че младият човек е изпаднал в същите затруднения, които бяха влудили неговия предшественик. Всичко се дължеше на непреклонния отказ на мосю Ебран да приеме някои промени в кухнята, независимо че той самият често отсъствуваше и помощникът му поемаше работата изцяло. Всичко това, помисли си със съчувствие Питър, доста приличаше на отношенията му с Уорън Трент.
— Няма ли да седнете при нас? — попита Питър и посочи едно от свободните места на служебната маса.
— Благодаря ви, мосю — и младият французин със сериозно изражение седна на стола, който оберкелнерът му поднесе.
Той се настани, а до масата се появи техният сервитьор и без да задава излишни въпроси, подмени четирите порции с печено телешко в пикантен сос. Той отмести двете набедени блюда с пиле, които мигновено бяха отнесени в кухнята от близкостоящия помощник. Четиримата служители получиха печено, а на готвача поднесоха чаша кафе.