— Какви промени ли, казвате мосю? Най-важното е храната. За някои, които се занимават с готварство, по-важна е фасадата, как изглежда ястието, а не какъв вкус има. В този хотел се хабят сума пари за декорацията — външното оформление. Магданоза го слагат навсякъде. А в соса почти липсва. Кресонът се намира по блюдата, а той е по-необходим в супата. Ами тези украси с оцветен желатин? — младият Лемю вдигна отчаяно нагоре ръце. Питър се усмихна съчувствено. — А пък вината, мосю! Опазил ме бог, те не са в моя ресор.
— Да, така е — каза Питър. Той самият не одобряваше незадоволителния начин на съхранение на виното в „Сейнт Грегъри“.
— С една дума, мосю, в нашето меню можеш да намериш всякакви ужасии. При това изключително неуважение към хранителните продукти и пилеене на пари за външна украса можеш да се разплачеш. Направо да ти се доплаче, мосю! — той замълча, сви безпомощно рамене и продължи: — А ако се разхищаваше по-малко, можехме да имаме кухня, която да събужда апетита и да се услажда на всеки. А сега всичко е безвкусно и безкрайно посредствено.
Но дали Андре Лемю беше съвсем наясно за трудностите на „Сейнт Грегъри“, помисли си Питър? И сякаш усетил съмненията му, помощник-готвачът продължи:
— Вярно е, че един хотел си има и други проблеми. Това не е заведение само за гастрономи и не може да бъде. Ние трябва да готвим много ястия и бързо, да обслужваме много хора, които по американски все бързат. Но и при тези условия може да се постигне някакво съвършенство. Дотолкова, че да можеш спокойно да живееш. А мосю Ебран, той казва, че моите идеи са много скъпи. Това не е така и аз съм го доказвал.
— Как сте го доказал?
— Елате, моля!
Младият французин се запъти към остъклената стаичка — тясна кабинка с две бюра, картотеки и шкафове, които заемаха плътно трите стени на помещението. Андре Лемю пристъпи към по-малкото бюро. Отвори едно от чекмеджетата и извади голям груб плик, от който измъкна някаква папка и я подаде на питър.
— Питате какви промени. Всичко съм написал тука.
Питър разтвори папката с любопитство. Тя съдържаше много листове, изпълнени старателно с красив почерк. Няколкото по-големи прегънати листа се оказаха диаграми, написани на ръка и подредени по същия грижлив начин. Разбра, че това е генерален план за хранителния комплекс в целия хотел. На следващите страници бяха нанесени цените и менютата, план за качествения контрол и схема с промените в щата. Дори от бегъл поглед материалът предизвикваше удивление с цялостната идея на автора и дълбокото му познаване на детайлите.
Питър вдигна очи и срещна погледа на младия готвач.
— Ако е възможно, бих искал да разгледам това.
— Вземете го. Аз не бързам — кисело се усмихна младият помощник-готвач. — Казват ми, че нито едно от моите кончета няма да се върне при мен.
— Едно ме учудва — как сте успял да съставите този план за толкова кратка време.
Андре Лемю сви рамене.
— Не е необходимо много време, за да разбереш какво не е в ред.
— Навярно бихме могли да приложим същия подход, за да открием какво му е на фритьозника.
В очите на младия французин проблеснаха съчувствени, весели пламъчета, които помръкнаха в разочарование.
— Трогнат съм. Вярно. Толкова други неща забелязах, а не видях загорялата мазнина под носа ми.
— Не — възрази Питър. — Според това, което ми казахте, вие наистина сте усетил развалената мазнина, само че тя не е била сменена, както сте наредил.
— Аз трябваше да разбера защо се разваля мазнината. И ако не открием причината в близко време, можем да си имаме големи неприятности.
— Какви неприятности?
— Днес имаме голям късмет, че пържихме съвсем малко с тази мазнина. Но утре за обяд трябва да приготвим шестотин пържени ястия за конгреса.