— Това име ми е особено скъпо — тихо каза той. — Жена ми се казваше така.
— Така ли?
Той кимна.
— Тя умря, Кристин. Толкова отдавна, че понякога се питам дали наистина сме живели заедно. При нас нямаше само хубави или лоши неща — ние преживяхме и едното, и другото. Но после, в един миг ти се струва, че всичко се случило едва вчера. И тогава усещам умората от самотата. Нямахме деца — той млъкна, а очите му гледаха замислено. — Човек никога не може да усети колко много неща го сближават с другия, докато не загуби тази близост. Затова с вашия човек не пропускайте нито миг. Не губете времето, защото никога няма да се върне.
— Повтарям ви, че той не е мой — засмя се Кристин. — Или поне още не е станал мой.
— Ако действате както трябва, ще стане.
— Може би — тя погледна към недовършената мозайка и каза замислено: — Интересно дали за всяко нещо има ключова фигура, както казахте. А като я намериш, наистина ли разбираш, че това е търсената фигура, или само предполагаш и се надяваш, че си я открил?
И преди да се осъзнае, усети, че доверява на дребния човечец миналите си преживявания — трагедията в Уисконсин, самотата, идването в Ню Орлийнс, годините на привикване към новия живот и сега възможността, която й се даде да заживее за пръв път пълнокръвно. Тя му разкри и неуспеха си за срещата тази вечер, и разочарованието, което я беше обзело.
Накрая Албърт Уелс кимна сериозно.
— Доста често не всичко можеш да постигнеш. Но понякога трябва да се намесиш, та хората да се пораздвижат.
— Какво ще ме посъветвате? — попита тя тихо.
Той поклати глава.
— Вие сте жена и трябва да знаете по-добре от мен. Все пак ще ви посъветвам само едно. Според това, което се е случило, не бих се учудил, ако вашият човек ви предложи да се видите утре.
— Може би — усмихна се Кристин.
— Тогава си уредете друга среща, преди да ви е поканил. Накарайте го да почака и той един ден и така повече ще ви цени.
— Трябва да измисля нещо.
— Няма нужда, освен ако самата не желаете. Все се канех да ви попитам нещо, госпожице… извинете, Кристин. Бих искал да вечеряме заедно двамата в знак на благодарност за това, което направихте за мен миналата вечер. Ако можете да изтърпите компанията на един стар човек, ще се радвам да присъствувам.
— С удоволствие ще вечерям с вас — отговори тя — и ви обещавам, че няма само да присъствувате.
— Добре — засия дребният човек. — Хайде да вечеряме тук, в хотела. Обещах на доктора да не излизам навън.
Кристин се поколеба за миг. Знаеше ли Албърт Уелс колко са високи цените вечер в основния ресторант на „Сейнт Грегъри“? При все че той нямаше да плаща повече за медицинска сестра, тя не желаеше да изчерпа и остатъка от наличните му средства. Внезапно се досети как да отклони предложението му.
Като реши да отложи този въпрос, тя го увери:
— Ще бъде чудесно да вечеряме в хотела. Но все пак случаят е специален и ще трябва да ме пуснете до в къщи, за да се облека с нещо по-официално. Нека тогава се уточним за утре в осем часа.
Когато си тръгна от стаята на Албърт Уелс на четиринайсетия етаж, Кристин забеляза, че четвъртият асансьор е спрял. Техниците поправяха нещо по вратата на етажа и в самата кабина.
Тя се качи на друг асансьор и се спусна до мецанина.
10
Президентът на стоматолозите, доктор Инграм, изгледа разгневен посетителя си в апартамента на седмия етаж.
— Макдермот, ако сте дошъл тук с намерение да замаже-те нещата, ще ви кажа, че направо си губите времето. Затова ли дойдохте?
— Да — съгласи се Питър. — Опасявам се, че дойдох именно за това.
— Поне не лъжете — отвърна ядно старецът.
— Няма защо да лъжа. Аз съм служител на хотела, доктор Инграм. Докато работя тук, съм длъжен да направя най-доброто за този хотел.
— А това, което стана с доктор Николас, също ли беше най-доброто?
— Не, господине. Случайно смятам, че това бе възможно най-лошото, което се случи. Но фактът, че не разполагам с необходимите пълномощия да отменя разпоредбите в хотела, не променя нещата.
Президентът изсумтя.
— Щом смятате, че наистина е така, то поне намерете смелост да напуснете и да намерите друга работа. Може би другаде, където плащат по-малко, но отношенията са по-етични.
Питър се изчерви, но не побърза да отговори. Спомни си, че сутринта във фоайето се беше възхитил на непримиримата и категорична позиция на стария зъболекар. Оттогава нищо не се беше променило.