— И какво? — Живите, неотстъпчиви очи на доктора бяха вторачени в него.
— Да предположим, че напусна — каза Питър. — И все пак, който и да поеме моята работа, може да се окаже напълно доволен от тукашния порядък. Аз поне не съм доволен. И затова възнамерявам да направя всичко, на което съм способен, за да променя основните правила в този хотел.
— И това ми било правила! Промяна! Само долнопробни извинения! — червендалестото лице на доктора още повече пламна. — Наслушал съм се на такива. Повдига ми се! Отвратително, срамно и жалко за човешката раса!
Настъпи мълчание.
— Добре — каза доктор Инграм с помръкнал глас, а ненадейният му гняв беше поутихнал. — Съгласен съм, Макдермот, вие не сте фанатик като някои други. Вие самият си имате проблеми и предполагам, че моите ругатни няма с нищо да помогнат. Но не разбираш ли, синко, че с това наше проклето благоразумие допринасяме да се отнасят по този начин с хората като Джим Николас?
— Разбирам, докторе. Но все пак си мисля, че не всичко е така просто, както ви се струва.
— Много неща не са прости — изръмжа старецът. — Чухте ли какво казах на Николас? Казах, че ако не му се извинят и не му дадат стая, аз ще преместя конгреса в друг хотел.
— А обикновено по време на конгреса — попита предпазливо Питър — не се ли водят дискусии по медицински проблеми, демонстрации и други прояви, които могат да бъдат от полза на много хора?
— Естествено.
— Тогава каква полза? Искам да кажа, че ако унищожите всичко, кой ще спечели? Всеки друг, но не и доктор Николас… — той замълча, усетил, че думите му събудиха отново враждебното отношение на доктора.
— Я не ме будалкайте, Макдермот — сопна се доктор Инграм, — и признайте, че съм достатъчно умен да помисля и за това.
— Извинете.
— Винаги могат да се намерят причини, за да не се свърши дадена работа, и доста често тези причини са много основателни. Ето защо твърде малко хора отстояват това, в което вярват, или се правят, че вярват. И само след два часа, когато някой от добронамерените ми колеги разберат какво възнамерявам да направя, гарантирам ви, че те ще излязат със същите аргументи — старият доктор се задъха и млъкна, като изгледа Питър. — Нека ви задам един въпрос. Тази сутрин вие си признахте, че ви е било срам да изгоните Джим Николас от хотела. Ако сега сте на мое място, какво бихте направил?
— Докторе, това е само хипотеза…
— Я не го увъртайте! Питам ви просто и ясно.
Питър се замисли. Предположи, че каквото и да отговори, думите му няма да бъдат от значение за хотела. А тогава защо да не си каже истината?
— Мисля, че бих постъпил точно като вас — отвърна той, — бих отменил конгреса.
— Виж ти! — и като отстъпи назад, президентът изгледа Питър с преценяващ поглед. — Все пак в цялата тая хотелска мръсотия имало един честен човек!
— Който в близко време може да остане без работа.
— Е, тогава, сине, облечи си черния костюм! Може да си намериш работа в някое погребално бюро — и доктор Инграм за първи път се засмя. — Независимо от всичко, Макдермот, вие ми харесвате. Нямате ли зъби за оправяне?
Питър поклати глава.
— Ако не възразявате, бих искал да разбера какви са плановете ви, и то колкото е възможно по-скоро.
Предстоеше доста работа, ако конгресът се отменеше. Загубите за хотела щяха да бъдат катастрофални, както изтъкна на обяд Ройъл Едуардс. Но поне част от приготовленията за утрешния и следващия ден можеха да се прекратят веднага.
— Вие бихте откровен с мене и аз също ще се опитам да ви кажа истината — отвърна твърдо доктор Инграм. — Реших да свикам извънредно заседание на изпълнителния комитет днес в пет следобед — той си погледна часовника. — Това значи след два часа и половина. Повечето от членовете на ръководството дотогава ще пристигнат.
— Несъмнено ние ще поддържаме връзка.
Доктор Инграм кимна. Той отново бе възвърнал суровото си изражение.
— От това, че смекчихме тона за малко, Макдермот, не бива да си въобразявате кой знае какво. Нищо не се е променило от сутринта и аз имам намерение да ви настъпя на най-болното място.
Странно, Уорън Трент реагира почти с безразличие на новината, че конгресът на американските стоматолози може да се отложи, а участниците му да напуснат хотела в знак на протест.
Веднага след като си тръгна от доктор Инграм, Питър Макдермот отиде в служебния апартамент на мецанина. Кристин, леко хладна, както му се стори, му беше съобщила, че собственикът на хотела се е завърнал.
Питър усети, че Уорън Трент е видимо по-спокоен от всеки друг път. Разположил се удобно в директорския кабинет зад бюрото си с черен мраморен плот, в поведението му нямаше и следа от раздразнението, което беше така характерноза него до вчерашния ден. За миг, докато слушаше Питър, по устните му заигра лека усмивка, макар че това нямаше нищо общо с проблемите, които му се докладваха. Сякаш работодателят му, помисли си Питър, се наслаждава на нещо, в което единствено той е посветен.