А вие? А ти?, крещеше без глас вагината ми. Ала преминавайки от ръка на ръка, подобно на топчица плът, подхвърляна от единия до другия край на стаята, не бях в състояние да отвърна по какъвто и да било начин. Обикалях отново и отново, в безкрайна въртележка, и всяко мое преминаване все по-силно възбуждаше желанието им, но то си оставаше незадоволено, тъй като аз отминавах нататък.
След няколко обиколки пръстите станаха по-дръзки, започнаха да се промъкват между задните ми части, вкопчваха се в ситните къдрици и дори се опитваха да се промъкнат в цепнатината, откъдето ципринът вече се стичаше по фините гънки на бедрата ми.
- Продължавайте... Продължавайте така...
Струваше ми се, че с всяко преминаване край протегнатите към мен пръсти, край вперените в мен очи, тялото ми се сдобива с ново присъствие в пространството. Вече не бях просто Анабел, съставена от органи и крайници, плод на собственото ми съзнание. Благодарение на съчетанието от техните вкопчени в мен копнежи получавах нова обвивка, нова кожа. Съществувах само защото и доколкото те ме желаеха. Луи не би могъл да намери по-точен израз...
Кагтасота, 1атагса ’ агота
Да, ароматът на екстаза, това сладостно ухание, което предвещава удоволствието, именно то сега лъхаше иззад стените. Можех да почувствам как то прониква през тънката им преграда.
Кагтасота...
През тяхната преграда или пък...
Какво се бе случило? Застанала неподвижно в средата на стаята, разтворих очи и едва тогава забелязах, че тези отвори са разположени на височината на слабините. Една след друга ръцете се отдръпваха, за да отстъпят място на друг орган, все един и същ, но при това различен, в зависимост от формата и състоянието: отпуснат или в ерекция, дълъг или къс, тънък или дебел, оголен или не. Двайсетина члена бяха насочени към мен, опипвайки сякаш пространството с надеждата да ги докосна така, както преди малко самата аз бях докосвана.
Посегнах към един, после към друг и отново се завъртях в кръг, галейки с върха на пръстите си главичките им, сякаш прокарвах ръка по класовете на житна нива, само заради щастието да чувствам как се огъват, как трептят от нетърпение и веднага гордо вирват глава, след като натискът върху тях престане. Тук-там избърсвах по някоя капка вече избила семенна течност. Вдигнах ръка към носа си, за да я подуша. Тя миришеше толкова силно, толкова приятно...
Ала какво можех да сторя за всички тези желания? Коя бях, та да имам претенцията да ги задоволя до едно? Бях само аз. Бленувах да задоволя един-единствен мъж. Луи? Давид? Кой от тях повече от другия?
Отговорът идваше от само себе си, наложен от моите чувства и от предстоящата сватба. И въпреки това, колкото по-дълго правех преглед на тази армия от фалоси, толкова по-трудно ми бе да избера, да изключа единия в полза на другия. Луи бе на път да постигне поне това: след като не можеше да ме обсеби, да всели в мен съмнението.
Очевидно намерението му бе не толкова да предостави на мое разположение тази армия от фалоси, а да ми разкрие необятните еротични възможности, от които бях на път да се лиша в резултат от брачната клетва пред Давид, и покорно да ги скрия под дрехите си, редом с нагайката.
Музиката бе замлъкнала. Ръководителят на тази странна церемония вероятно бе забелязал объркването ми, защото с мек глас обяви края на сеанса:
- Вече можете да се облечете, Ел.
Също както предишните вечери, дочух как изщрака бравата на входната врата. Като по команда анонимните мъжки членове се отдръпнаха и отверстията едновременно се затвориха, а очите иззад шпионките изчезнаха. В последния момент от един отвор върху цветния мокет падна плик.
Все още полугола, с едва прикрити от слиповете задни части, аз се втурнах да го взема. Най-напред извадих пачка банкноти по сто евро, която ме накара да простена от срам... След това разгледах останалото съдържание, разбрах тяхното предназначение и се успокоих. Върху правоъгълното картонче се мъдреше надпис: „Списък за задължителен прочит“. Следваше поредица заглавия, може би трийсетина. Върху прикрепената с кламер визитка имаше име и адрес:
„Ла Мюзардин“
Еротична книжарница
улица „Шмен Вер“, № 122, 75011, Париж Ето че вече ми даваше и домашни работи.
10 юни 2009 година
Този път не мога да си позволя да откажа... Старият ми телевизор ловеше само два канала със странни предавания.
Мама бе получила новата изненада на деня: телевизор последен модел, с плосък екран 3^, готова връзка и такива необикновени размери, че едва се побираше в малката всекидневна.