- Напълно си прав... - съгласих се аз.
Вътре в себе си обаче крещях от негодувание. Присъствието на брат ти там за мен е непоносимо. Та нали той е подготвил репортаж, който може да разкрие за мен нелицеприятни истини?
- Е, тогава... горе главата!
Той пристъпи към мен, прегърна ме с присъщата си сдържана страст, която щедро споделяше с мен при всяко докосване.
- Смяташ ли, че ще е удобно утре да си остана у дома? След това обещавам да изпълня воинския си дълг.
Рядко прибягвах до старите женски хитринки, които всеки път хващаха ред пред мъжката половина от човечеството: влажен поглед, полуотворени устни, трепкане на клепачите, леко наклонена глава... Сега беше моментът да ги приложа. Макар да не виждаше лицето ми, заровено в гърдите му, той все пак усети умолителния му израз.
- Окей, но само утре. След това... на работа, моето момиче! И без много приказки!
Усмихна се и аз усетих дъха му върху шията си. Откриваше ми се възможност, която не биваше да пропусна.
- Между другото, да си виждал едно тефтерче на леглото?
- Тефтерче ли?
Беше се отдръпнал и в чистосърдечния му поглед не открих никаква задна мисъл.
- Да, едно сребристо тефтерче...
- Не. Надзърна ли под леглото?
То наистина се оказа под леглото. Ние пък прекарахме по-голямата част от вечерта върху леглото, като се откъснахме оттам само за да похапнем от таблата, която Арман бе оставил пред вратата: привилегия на богаташите бе да живеят като у дома си като в хотел. Е, и заради няколко спешни разговора, които Давид трябваше да проведе.
Уви, през цялото това време нито веднъж не стигнах до оргазъм, който дори малко да напомня преживения преди това в трапезарията. Бяхме се завърнали към нормалното състояние
на примерни синдикални членове.
На другата сутрин върху масата за закуска вече не бе тефтерчето, надлежно скрито във вътрешния джоб на чантата ми, който се затваряше с цип, а цял топ разпечатани листи, прикрепени със сребърна щипка във формата на орлов нокът. Видях в това определено предзнаменование...
- Добро утро, Ел! - избоботи безупречно изтупаният както винаги Арман.
Без да ме пита, тъй като вече знаеше навиците ми, той ми наля голяма чаша зелен чай, светъл, точно какъвто го обичах.
- Добро утро, Арман.
- Давид ви остави да прочетете това.
- Виждам... За какво става въпрос?
Върху първата страница, със строга антетка във формата на стилизирана Мариана, наполовина закрита от нокътя на грабливата птица, можах да прочета: Кристиан Оливо. Нотариус от Парижката колегия.
- Това е проект за вашия брачен договор. Оставям ви червен флумастер и блокче цветни лепенки, за да нанесете поправките, които сметнете за необходими.
Брачен договор? До този момент Давид нито веднъж не бе споменал за подобно формално скрепяване на нашия съюз.
Докато разбърквах димящия чай в голямата чаша, прегледах набързо документа, страница по страница, като спирах поглед върху някоя дума или абзац, които бяха привлекли вниманието ми. Въпреки оскъдните ми юридически познания, никак не ми бе трудно да разбера, че смисълът на въпросния документ бе запазването на авоарите и имотите на фамилията Барле. В раздела за имуществените отношения недвусмислено се уточняваше: „Разделен режим на собствеността“.
Аз, естествено, можех да го разбера, а и независимата, жадна за свобода жена у мен, готова да брани правата на жените и тяхното равенство във всяко отношение, се стремеше да омаловажи значението на тази клауза. Ала безкомпромисният начин, по който ми се предоставяше фактическото положение, без какъвто и да било предварителен разговор, ми подейства като плесница.
- Докога трябва да се запозная с документа? - с леден тон запитах аз.
- Ако е възможно, до края на деня.
Гледах известно време купчината грижливо подредени листи, след което вдигнах очи към майордома с вечната вълнена жилетка.
- Добре. Можете още сега да го вземете.
Известно време той стоя слисан, след което изрази гласно удивлението си:
- Сигурна ли сте, че няма да го прочетете по-подробно? Може би да се посъветвате с ваши близки? Или с адвокат?
- Не, не... В този вид е добре.
- Договорът ви обвързва, Ел. Не би трябвало да подхождате така лекомислено.
Съветът му напомняше онези предупреждения, напечатани с дребен шрифт под рекламите за бързи кредити: „С настоящия договор се ангажирате редовно да обслужвате отпуснатия ви