кредит“. Постарах се да не обръщам внимание на думите му, които прозвучаха доста зловещо.
- Чудесно знам това. Но изцяло се доверявам на Давид.
- О, да, разбира се - добродушно ме подкрепи той. - Но все пак...
- Имам право, нали? - прекъснах го аз, като го гледах право в очите. - Да му се доверя изцяло...?
Ъгълчетата на устните му неволно се изкривиха в иронична усмивка. Дали вече не беше пил въпреки ранния час?
- Да... Да, естествено.
Потопих препечената филийка в чая, където веднага плувна слой разтопено масло, след което заключих с пресилена веселост:
- Е, значи всичко е наред.
Той взе купчината листи, лепенките, флумастера и влезе в ролята на деловодител, която, изглежда, отдавна играеше в организирания до най-малка подробност живот на Давид:
- В такъв случай мога да разпечатам окончателния вариант. Ще ви го оставя тази вечер на масата за подпис.
- Чудесно. Благодаря, Арман - отпратих го с поглед аз.
Тъкмо бях приключила със закуската, когато ми се обади София. Гласът й ми подейства като свеж полъх. Нахлух анцуга и взех метрото, за да отида при нея. Тя все още обитаваше малкия, евтин апартамент в Ножан сюр Марн, точно в противоположната посока на Нантер по линия А на метрото, но отстояща само на трийсет и пет минути от дома на мама, при това без прекачване. Жилището бе разположено на последния етаж на безличен блок във формата на куб, строен през седемдесетте години. От друга страна пък, беше само на две крачки от Венсенската гора. Ниският наем вероятно се дължеше на доста нерадостния изглед към автобусната спирка и железопътната линия. Предимството беше, че срещу него нямаше друга жилищна сграда, откъдето някой любопитен да стане свидетел на епичните й сексуални подвизи.
Заварих я да ме очаква по розов анцуг пред терасата на голямото кафене „Льо Рьоле“, на ъгъла на булевардите „Клемансо“ и „Мароние“
- Здравей, баровке!
- Здрасти, откачалке...
Подобни взаимни любезности бяха знак за приятелските ни чувства, но и ни позволяваха да разтоварим евентуалното напрежение между нас.
Поехме в леко темпо по авеню „Ножан“, покрай алеята за езда, по която вече се виждаха конски изпражнения. В късното утро на този юнски четвъртък имаше малко бегачи, а и велосипедистите и ездачите не бяха кой знае колко. Гората сякаш беше оставена на наше разположение и аз вътрешно се радвах, че двете се връщаме към навиците от времето на следването, макар да бях изгубила тренинг и на дробовете ми да не достигаше въздух. София очевидно поддържаше форма, но аз постепенно започвах да изпитвам болка в мускулите.
- Хайде, дъртачке! - подканяше ме тя. - Напомням ти, че само след седмица ще се наложи да облечеш в рокля това отпуснато туловище!
Небето беше чисто, въздухът свеж, а лекият ветрец ухаеше на треви и цветя, придавайки допълнително очарование на нашата разходка. По пътя почти не се мяркаха коли, освен спрените по паркингите ръждясали камионетки, чието предназначение на това място бе повече от ясно. Мизерната им вътрешност служеше за убежище и работно място на проститутките без редовни документи, платили куп пари, за да се доберат дотук от Западна Африка, които се продаваха срещу няколко банкноти от по десет евро.
- Ако така продължава... - въздъхна София, - скоро ще стана като тях!
- Престани с тези глупости! Какви ги приказваш?
- Без пукната пара съм, Ел! Получих първата призовка заради неплатените наеми. И ти напомням, че зимното отлагане на насилственото извеждане важи само през зимата! Не и през юни.
- Опита ли още веднъж да се свържеш по телефона с Ребека?
- Тази мръсница окончателно изчезна от екрана на радарите. Служебният й телефон е закрит, а друг неин номер нямам.
- Чакай, положението не е толкова лошо. Нали продължаваш със „спектаклите“...
Кавичките, в които поставих последната дума, за да не кажа направо пийп шоу, изобщо не разсеяха раздразнението й. Тя изведнъж спря и с ръце на кръста обърна към мен зачервеното от бягането и от гнева лице:
- Ще ми се да видя какво би направила на мое място, мадам Барле, дето я бие парата!
- Бие ме друг път! - отвърнах аз в опит да я разтуша, но си мислех за брачния договор, който Арман ме бе накарал да прочета.
Моята приятелка обаче не ме остави да продължа.
- Мамка му, Ел... Скоро ставам на двайсет и шест, нямам мъж, нямам постоянна работа, нашите са едни мизерници, а и изобщо не им пука за мен.
- Софи...
- Как не чаткаш? Закъсала съм го отвсякъде. Пълна суша! И нямам намерение да си бъркам с пръст в цепката пред разни дърти мръсници по дванайсет часа на ден, само и само да си платя наема!