Наглостта му беше поразителна. Аз, доброволно, в онези стаи? Аз, която бях превърната в заложница на организираните от него вакханалии, в жертва на отвратителния му шантаж?
Като потвърждение на предубеждението ми ръката му задържа моята, но след това, сякаш дошъл на себе си, той рязко я пусна, в плен на вътрешна борба, която изразът на лицето му трудно можеше да прикрие. Усети погледа ми върху себе си и извърна глава, за да не разгадая мислите му.
Въпреки всичко обърнах внимание, че за пръв път двамата обсъждаме открито тайните ни срещи сред пищната обстановка в хотела на господин Жак. В известен смисъл начинът, по който той говореше за това, означаваше признание. Най-сетне се явяваше пред мен с открито лице. Най-сетне общоизвестният Луи се сливаше с тайния Луи, който си играеше с мен, като очевидно всеки от тях се стремеше да вземе връх над другия.
Съжалих, че нямам с какво да съхраня тази сцена, дори смартфонът ми не бе у мен, за да му устроя клопка, като го запиша. В джобовете на анцуга ми бяха само ключовете и пакетче носни кърпички.
- Какво ни пречи да стигнем още по-далече? Какво ви кара да мислите, че през онази вечер не съм желаела нещо повече?
В паметта ми изникна картината на настръхналите срещу мен фалоси, които трептяха под пръстите ми. Едва ли не дочувах мъжките стенания и въздишки отвъд тънката стена и отвъд часовете, които ме деляха от тази сцена.
- Просто все още не бяхте готова, Анабел... Все още не. Има още много неща, които ви предстои да откриете, преди да продължим нататък.
Беше изоставил високомерието, което обикновено проявяваше пред хората. Вече не беше нито сатир с маска, нито надут само-хвалко: пред мен беше истинският Луи. Долавях уханието на неговия парфюм, но запазвах самообладание и се стараех нито с гласа, нито с държанието си да издам обземащото ме отново опиянение.
- Като например книгите, които ми предложихте за прочит? Нали?
Кое бе първото заглавие от списъка? А, да: Тайни жени... Трябваше ли да приема това като начало на предназначен за мен проект? Като първа стъпка в моето просвещаване? Нима именно това искаше той от мен: да бъда тайна жена, с която ще се забавлява като с играчка, колкото си ще, без знанието на своя брат?
- Да, книгите са част от това. Но не само те...
Спря дотук и запази загадъчно мълчание.
Вместо отговор се наведе към микрофона за връзка с шофьора и тихо каза:
- Към Тюйлери, ако обичате.
Моторът забръмча по-осезаемо, увеличи оборотите и ние бяхме притиснати към меката на докосване тапицерия. Усещането за мощ и непринуденост бе тъй приятно, че за момент му се отдадох, наблюдавайки крадешком Луи, който бе все така сдържано напрегнат. Нима би могъл да се бои от мен? Та нали той ме откъсна от приятелката ми и от моя живот. Нали той превръщаше живота ми в свое най-обикновено развлечение?
Отвън вместо дървета вече се виждаха сгради. Колата забави ход, започнаха да се чуват нервни клаксони и разбрах, че вече сме в Париж.
- Имайте предвид, Ел, че не бихте могли да напреднете в познанието за себе си и за усещанията си, ако преди това не осъзнаете в пълна мяра средата, където е вписано нашето тяло.
Отново подхващаше обичайния си брътвеж, в който не откривах никакъв особен смисъл: „Не си ли давате сметка до каква степен на нашето битие липсва възвишеното?“.
И въпреки това начинът, по който произнасяше всяка дума, влизаше в унисон с някаква неведома струна вътре в мен и сладостен трепет обземаше един по един всички мои органи. Колкото и да отричах това, той действително притежаваше способността да предизвиква у мен вълнение, независимо какво казва, независимо какво прави.
- А след това?
Аз бях тази, която нямаше намерение да се задоволява с общи фрази.
- Погледнете навън! Тук всяка улица, всяка порта, всяка пейка и дори всяко паве си има своя чувствена история. Тук всяко място, всяко ъгълче помни десетки, стотици целувки, въздишки, стенания... и дори може би оргазми!
- Да, но също така убийства, викове за помощ, сълзи... - без всякакво смущение добавих аз.
- Точно в това се заблуждавате, Ел. Истинското удоволствие се нуждае от нещо нездраво, за да се прояви, но то винаги взема връх над смъртта. Повтарям, винаги!
Ерос, Танатос, нагон към живот, нагон към смъртта и вечната борба между тях за власт над човешката психика: заетата от Фройд теоретична рамка бе общоизвестна. Ала там, където австрийският психоаналитик бе видял равновесие между тези две сили, Луи, изглежда, отреждаше победа на удоволствието над нищото. Тревожното и примамливото в неговата теза бе, че той й придава пространствено и историческо измерение: