Той оцени моята ирония и погали ръката ми с върха на пръстите.
Вратата се отвори пред мен, преди още да съм хванала дръжката. Шофьорът Ришар, койтобе прекарал целия ден зад волана, без нито за момент да се появи пред очите ни, сега изникна пред мен в контражур.
- Госпожице... - изръмжа гигантът, като отстъпи назад, за да ми позволи да сляза.
Изненадваща любезност от негова страна след толкова дискретност.
Ала когато излязох и светлината падна върху лицето му, веднага разпознах бръснатата глава, масивната челюст и преди всичко приветливия вид на булдог... „Негодник, но почти.“ Това бе не някой друг, а навъсеният съсед, който ми бе върнал Фелисите така, сякаш ми подаваше торба с изпражнения!
Останах със зяпнала уста. Той се върна на мястото си зад волана, захлопна вратата и веднага запали двигателя. Все още си блъсках главата върху тази загадка, когато лимузината вече бе стигнала до другия край на улицата - съвременна тиква, превърната в каляска, шумна и бърза.
Както обикновено по това време, особено откакто Арман постоянно търчеше из града, зает с подготовката за сватбата, къщата беше празна. Тримата космати палавници вероятно бяха в градината, радвайки се на слънчевите лъчи, които косо осветяваха южната фасада на дома
Дюшеноа.
Редом със сребристия плик, чието присъствие върху масичката вече не би могло да бъде изненада за мен, открих ръкописна бележка от Давид, която свидетелстваше, че е минал оттук през деня.
Поредната досадна вечеря с корейците.
Предвид техните обичаи, предвиждам запой.
Вероятно ще закъснея. Не ме чакай.
Обичам те.
Д.
Бавно разпечатах плика, който веднага ми се стори по-малко обемист от предишните. Действително в него открих само обичайната магнитна карта за „Шарм“ и две печатни бележки.
Липсата на пояснение бе нещо като тест: вече би трябвало да знам мястото и времето на срещата. Хотел „Шарм“, 22 часа.
Обърнах двата правоъгълника от твърда хартия и с удивление открих, че върху всеки има различна повеля. Не бе необходимо Луи да ми повтаря коя да е от тях, за да ме убеди да отида на срещата. Предварително знаеше, че ще се явя. И тъй като бе убеден в това, можеше да си позволи да ми предложи двойна порция. Минаваше на по-висока предавка:
4 - На твоя господар ще се подчиниш
Зад привидната си благосклонност, втората заповед беше още по-заплашителна и криеше скрита закана:
5 - В твоето желание ще се вслушаш
Какво знаех аз за моите собствени желания? Със своето коварство Луи, представил себе си като проявител, действително бе пробудил у мен скрити във времето копнежи и потиснати влечения, но сигурна ли бях аз, че искам да им се отдам? Колко струваха моментните удоволствия и силните и пикантни, но мимолетни наслади в сравнение с необятното щастие, което ми обещаваше Давид Барле?
Реших засега да не поставям под съмнение измамното мълчание на Давид. Ако версията за събитията, представена от по-възрастния му брат, бе вярна, това означаваше, че той през цялото време ме е мамил. Оказваше се, че той е бил първата жертва и едновременно палач на обзетата от лудост Орор. Можех да си представя бремето на срама и позора, с което е живял след случилото се, като годините почти не са излекували острата болка, останала след нещастието и след сторените прегрешения. За него аз бях девствено пространство, начинание, което той да доведе до успешен край, и тази му амбиция оправдаваше неговото мълчание, колкото и тягостно и непочтено по отношение на мен да бе то.
Хапнах набързо в кухнята, докато Синус и Косинус се боричкаха в краката ми, очаквайки да получат някое парченце, след което се затворих в спалнята и измъкнах изпод бельото съкровищата, получени в дар от Луи през последните дни: тайнствения ключ, нагайката, яйцето, чийто вид бе достатъчен, за да пробуди у мен неудържими контракции, огърлицата на Пайва и дори иглата за коса, подарена ми от Давид, но без съмнение избрана от неговия брат. Разгледах отново всеки от тези предмети, оценявайки за пореден път изяществото на един или богатите орнаменти на друг. Солидни и изтънчени, гладки и твърди, проникващи и непроницаеми, те представляваха странна мозайка, чиято контрастност бе в унисон с противоречивия характер на човека, който ми ги бе изпратил. В съчетанието им се таеше възхитителна само по себе си двусмисленост. Ала целият този еротичен битпазар не би имал никакво значение, ако откажех да го приема. Единствената негова цел бе да направи от мен актриса, която открито изживява своите наслади, превръщайки тези неодушевени предмети в живи партньори.