Въпреки това успях да доловя в непрогледната тъмнина леко раздвижване. Бих могла да се закълна: някой се прокрадва към мен. Отстъпих назад, като всяка моя крачка бе забавена от страха и желанието, двете отколешни съучастнически чувства от най-ужасните ни кошмари, които ни пронизват най-силно миг преди събуждането.
- Не се бой. Щом си тук, значи не се страхуваш.
Звукът на този глас наистина бе плашещ, но интонацията бе по-скоро успокояваща. При тези думи той най-сетне поне отчасти ми се яви. Въпреки това си оставаше анонимен, защото бе с черна латексова маска на лицето, комбинезон от същата материя, който покриваше стройното му тяло чак до петите. Изумителен костюм, който навяваше смътни детски спомени - кечист, панаирджийски акробат, но също и далеч по-зрели фантазми - Жената котка, Секс Машина и какво ли още не.
Прилепналата материя видимо бе издута под корема му, което означаваше, че вече е в
ерекция.
- Нали? - настоя той.
- Не, не се боя... - предпазливо се съгласих аз.
Той измъкна иззад гърба си тънък и дълъг предмет, който отначало не можах да позная.
- Тогава ела при мен. Нищо лошо няма да ти сторя.
Нагайка! Подобна на тази, която Луи ми бе изпратил и която преди малко съвсем невинно въртях в ръце.
И тогава бях поразена от една подробност: въпреки мрака ясно виждах, че мъжът пред мен не държи нищо, което да напомня бастун, и очевидно не се нуждае от такъв, за да стои здраво на нозете си.
- Нали нямате намерение да... - задавено промълвих аз.
- Да те бичувам? Не. Ако не се наложи. Ако си послушна.
Опитах да овладея гласа и разума си.
- Окей, окей... Май че стигаш твърде далече с мен.
- Шшшт... - просъска той. - Все още никъде не сме стигнали, а ти вече биеш отбой.
- Не желая да бъда удряна.
- Кой ти каза, че ще бъдеш? Имай предвид, че с това могат да се правят безброй други неща.
Като потвърждение на думите си, той започна да гали тялото ми с гъвкавия кожен връх през нищожната защита на дрехите ми. Всяко докосване ме възбуждаше, сякаш го правеше с език.
Онова, което при други обстоятелства, като обикновена зрителка, вероятно би ми се сторило гротескно, сега ме караше обилно да отделям сладък и отровен сок. Това, че съм център на неговото внимание и на цялата обстановка, замъгляваше разума ми, който повече не можеше да се бори срещу копнежите ми и срещу самата мен. Отбранителните ми линии падаха една след друга и вече ме обземаше непреодолимото желание да се оставя на волята му.
- Затвори очи... Съсредоточи се върху онова, което чувстваш.
Не бе необходимо да ги отварям, за да доловя близостта му. Той почти ме докосваше, дъхът му на равни интервали брулеше лицето и шията ми. Ала онова, което ме стъписа, бе пълната липса на телесна миризма. Откъм него не идваше дори лекото ухание на тоалетна вода. Само острият и натрапчив мирис на латекс.
Тогава той хвана ръката ми и внимателно ме отведе до леглото, покрито също с черни чаршафи, подобно на копринена катафалка, върху която той бавно ме положи.
По странен начин в момента, когото се отпуснах по гръб, откъм тавана се разнесе музика и се спусна над нас като ситен дъжд, който постепенно се усилваше.
Не познах мелодията, но трябва да призная, че тя напълно съответстваше на ситуацията: омайваща мелопея, разпростряна над нас като пелена, на език, който не бях в състояние да назова. Напомняше грегорианско песнопение, но на някакъв нов култ, в който велики жрици са жените. Думите нямаха никакво значение, защото гласът сам по себе си увличаше в шеметни висини.
Мъжът свали една по една дрехите ми, които тази вечер бяха скромни и семпли, след което продължи да разхожда бавно кожения ремък по голото ми тяло. По овладяната точност на
жестовете му отгатнах силната му, жилеста снага.
- Тази композиция се нарича Рогеуег т1коШ епй... - съобщи ми шепнешком той.
Именно това ми подсказваше и нагайката, която последователно и планомерно изследваше най-чувствителните ми ерогенни зони. Спираше се на най-деликатните от тях, онези, които предизвикваха у мен сладостен, продължителен и преди всичко осезаем трепет. Потрепването в основата на шията ми потвърждаваше това. След тях дойде ред на раменете ми, които тръпнеха от удоволствие, примесено с лека болка. Дори онзи безименен триъгълник, разположен между ухото и тила, тънеше в доволство. А какво бих могла да кажа за гърдите, корема и изпадналата в екстаз вътрешна страна на бедрата, които трепетно се разтваряха при всяко докосване, любопитни да отгатнат продължението, сякаш някой им разказваше увлекателна история, която чуват за пръв път?