Цялото ми тяло бе напрегнато, нетърпеливо, жадно да научи повече и преди всичко да почувства повече. По-силно?
- Много ми харесва така... - въздъхнах аз, без да си давам сметка дали имам предвид ласките или музиката.
Внезапното проникване на кожения прът между големите ми устни изтръгна от гърлото ми остър писък. Последва леко въртене във вътрешността на вулвата ми, като всяко обхождане бе съпроводено от осезаем натиск, който ме довеждаше до крайност, изпъваше хълбоците ми и извила гръб, аз се повдигах, за да придам сила на допира.
- Ох!
Първият удар по корема ми дойде изневиделица, лек и същевременно достатъчно реален, така че аз го почувствах като ухапване.
- Нали нямаше да ме удряте!
Надигнах се сърдито, но ръката му отново ме просна по гръб, без да мога да се противя на налегналата ме тежест.
- Бичуването не е удряне.
- Така ли? Кажете това на кожата ми!
- Не обръщай внимание на думите... По-скоро чувствай.
Приливът на гняв не само не ме откъсна от усещанията ми, а напротив, засили сигналите, отправени към тялото ми. При всяко шибване аз жадувах следващите удари да бъдат по-силни, като се питах върху коя част от мен ще попаднат. А те минаха последователно по гърдите, бедрата, ханша, като грижливо щадяха сгърченото ми от болка и желание лице.
Превъзмогнах надигащата се у мен паника, когато той внезапно ме яхна, притисна ме, а коленете му обездвижиха ръцете ми. Досетих се какво е на път да направи, когато метална халка обхвана китката ми и се чу изщракване, като същото се случи и с другата ми китка.
Бях закопчана в белезници.
Когато отворих очи, за да видя какво ще бъде продължението, всичко бе изчезнало: лампите бяха изгасени и стаята тънеше в пълен мрак. Сега можех да отгатна присъствието му единствено по дишането и по леката топлина, която се излъчваше в стегнатото в латекса тяло.
Той, изглежда, бе прочел последната ми мисъл, защото дочух шум от цип, по който заключих, че се съблича. Свали от себе си комбинезона и освободи не само тялото си, но и онова до болка
познато ухание: ванилия, лавандула.
С една дума: Луи. Или мъж, използващ неговия парфюм.
Последните ми съмнения се разсеяха, когато към миризмата се прибави и гласът, възвърнал нормалния си тембър.
- Никой мрак не е толкова мрачен, че да те затъмни...
Предположих, че говори... за моята красота?
Нагайката не беше единственото приспособление, до което той прибягна през онази вечер.
- О, не!
Металното яйце, което безцеремонно пъхна между краката ми, бе абсолютно копие на онова, което вече бе използвал, за да ме докара до оргазъм.
- О, да! - кратко ме опроверга той.
Сетне, без да съм наясно какво ще последва, дочух стъпките му по мокета, а след това двойното изтракване на отваряща и затваряща се врата.
Наистина ли бе излязъл?
Нямах време да стигна до друго предположение. В мен постепенно започна да се надига вълна на наслада. Яйцето само бе оживяло, направлявано от вещата ръка, която, както предположих, вече бе далеч от мен. Все още бях с белезниците и не можех да регулирам нито силата, нито движението на яйцето в мен, а още по-малко продължителността на неговите вибрации.
Първият оргазъм избухна във вътрешностите ми като взрив. Почувствах се не разкъсана, а по-скоро сведена до огнена топка, превърната в модерна скулптура, представляваща само и единствено изтръпнала от наслада вулва.
- Не това... Ти си... - проплаках аз, в плен едновременно на екстаза и на неудовлетворението.
Исках всичко това да свърши. Или по-скоро да започне отначало. Не можех да понасям повече всички тези игри и породеното от механика удоволствие. Желаех него. Желаех го в себе си. Незабавно и без остатък.
В момента, когато той влезе, простенах отчаяно и жално, признателна и готова на всичко:
- Ел...
Без нито дума, той приближи до мен и измъкна яйцето от вагината ми. Вълната на облекчение, която изпитах, след изтеклата от нея струя, стигна чак до гърдите ми. Чувствах как потъвам, увлечена във въртопа на оргазма. Удавих се и бях щастлива от това.
- Вземи ме... Вземи ме - молех го аз.
Той остана безучастен на призива ми, сякаш изобщо не ме чуваше. Вместо това усетих как коленичи между бедрата ми и ме придърпа до ръба на леглото. Започна да лиже вулвата ми като измъчван от жажда, току-що измъкнал се от лапите на пустинята.
Контрастът с начина, по който постъпваше Давид, бе поразителен. Вместо ритмичността на метроном, присъща на моя бъдещ съпруг, при Луи всичко бе изненада, паузи и смяна на темпото. Не бе необходимо да прониква в мен, за да постигне успех. Онова, което би трябвало да забави насладата (нали се твърди, че кунилингусът бил ефикасен само ако е продължителен), напротив, засилваше желанието ми, караше устните ми да набъбнат, а клиторът ми да щръкне до неподозирани висоти.