- Ясно... Значи, според теб ми предлага добро място не защото струвам нещо. Цялата тази работа е свързана с пъпа на госпожицата.
Опитах се да го хвана за лакътя, но той рязко се дръпна.
- Не се ядосвай, Фред, мамка му...
Той вече се отправяше към колегите си, но моят въпрос го накара да спре.
- Не ти е казал, нали?
- Не ми е казал какво?
- Че ще работиш за мен? Сигурна съм, че е пропуснал да ти го спомене.
- Хм... Вярно. Нищо не ми каза. Разбрах го от „Личен състав“. Само че какво доказва това?
- Чисто и просто, че те манипулира. Съставът на екипа е известен отпреди седмица -блъфирах аз. - Щом си тук бе знанието на Давид, това означава, че Луи се е намесил.
- Твърде възможно - съгласи се той, все още нащрек.
Не виждаш ли, че си играе с теб и с всички нас? За тип като него ние не представляваме нищо. Буболечки, които да стъпче.
Сравнението ми, изглежда, хвана ред, защото по очите му познах, че съм привлякла вниманието му.
- И какво предлагаш?
- Ако Давид научи как те е наел, ще развали договора. Гарантирам ти го.
- Откъде си толкова сигурна?
- Кога постъпи тук?
- Онзи ден.
- Значи, си видял как изгони онези двамата, високата блондинка и кретена, който я чукаше... Просто щракна с пръсти и вече ги няма.
Повторих жеста, за да подчертая думите си.
- Окей. Все си мисля, че мълчанието ти няма да бъде безплатно - подхвърли ми той с блеснали очи.
- Да речем, че и това ще бъде една добра сделка: ти запазваш работата си...
Замълчах, опитвайки се да се сетя каква услуга би могъл да ми направи Фред. Само той можеше да уравновеси влиянието на Луи върху мен, да се превърне в нова страница от безмълвния диалог, който се бе установил между нас.
- Ами аз?
- А ти... Ти ще се постараеш да запишеш колкото се може повече разговори между Луи и неговото обкръжение.
- Да не си откачила? Аз да не съм някакъв Джеймс Бонд?
- Не ме интересува как ще го направиш, Фред. Но искам да ми доставиш разговорите му по стационарния телефон, а освен това да го записваш, когато се намира в близост до някой микрофон в студиото... Ще го хващаш всеки път, когато ти се открие възможност.
Албан се приближи и сложи край на преговорите между нас, но все пак успях да прочета съгласието в очите на Фред, който ми кимна с примирение. Горкият: всичко хубаво, което му се случваше, приключваше по най-гаден начин.
- Ел? Ще дойдеш ли в гримьорната? Ако искаме да свършим до обед, веднага трябва да се хващаме за работа.
Времето до обяда премина на един дъх. Албан не се отделяше от мен. Всички я уважаваха независимо от стажа и положението във фирмата. Освен това Люк и Филип от време на време прескачаха насам и допринесоха за успеха на тази първа фаза, както и за успешното ми вписване в колектива на предаването. Дори Фред се държа безупречно, оставяйки на заден план нараненото си мъжко самочувствие, като от време на време дори разведряваше обстановката с някоя шега или закачка.
Момичето, което виждах на контролните монитори, приличаше на мен не повече от някоя дубльорка на истинската актриса, но с времето постепенно свиквах с това странно раздвоение, започвах да контролирам израза и жестовете под неумолимото око на камерата.
- Ще дойдеш ли да обядваш с нас? - запита ме Стан, режисьорът на предаването, сякаш това се разбираше от само себе си.
Хиляди пъти бих предпочела една салата и коктейл в компания-та на София, но знаех, че трябва да се сработим и затова охотно приех поканата, а след това прилежно изядох кълцаното говеждо.
Албан, чиято мършава фигура издаваше колко нередовно се храни, ни изостави още пред входа на ведомствения ресторант. Ала още щом оставих таблата на гишето за мръсните съдове, моментално се появи отнякъде и ме дръпна настрани.
- Ел! Можеш ли да ми отделиш две минути?
- Какво се е случило? - поразтревожих се аз от сериозния й вид.
- Дано яденето да ти е дало сили, защото ще имаш нужда от тях.
- Да имам нужда ли? За какво?
Както винаги пряма и безцеремонна, тя ме завлече в дамската тоалетна, близо до входа. После, сред глъчката, която идваше отвън, най-сетне изплю камъчето:
- Започваме утре вечер.
За да не припадна и да й дам време да обясни, се направих на глупачка:
- Започваме какво?
- Предаването.
- Шегуваш се. Другите са те накарали да си направиш майтап с мен, нали?
- Вярвай ми, щеше ми се...
- Как така? Кой го е решил?
- А кой според теб би могъл...? - сподави горчивата си усмивка тя.
За мен това означаваше, че Давид ме хвърля направо в ямата с лъвовете. Не разбирах защо по този начин ме принася в жертва. На какво разчита, като ме подлага на подобно изпитание?