- Вероятно това не му е хрумнало изневиделица, както си седи в кабинета?
- Не, разбира се. Току-що научи, че нашият конкурент пуска новото си предаване една седмица по-рано.
- И то е предвидено за утре вечер?
- Точно така.
- Но това е направо абсурдно! Мислех си, че ще го излъчваме в четвъртък тъкмо защото тогава няма особена гледаемост.
- И аз така си мислех.
- Изпраща крехка черупка, командвана от юнга, срещу най-мощния противников самолетоносач!
Морското сравнение, изглежда, й хареса, защото тя ми махна приятелски, което правеше рядко.
- Значи, трябва да се научим да плуваме, нямаме избор!
Разменихме печални погледи, замъглени от облачета пудра и парфюм.
- Какво мисли Люк по въпроса?
- Също като теб: че ще ни смачкат. Само че върви обясни това на адмирала, за когото значение има само въпросният моряк...
Сведох очи, а след това и глава. Хиляди пъти имаше право. Чувствата на Давид към мен пречеха на точната му преценка. Вземаше решения не като шеф, а като влюбен, импулсивен, до
крайност доверчив, неспособен да се вслуша с тревожните или просто предпазливи изказвания на хората от своето обкръжение.
Когато Клое ме видя да надзъртам в нейния кабинет, ококори очи, защото по инстинкт разбра, че се случва нещо извънредно.
- Давид свободен ли е?
- Да... - изпадна за момент в паника тя, след което погледна екрана на компютъра и часовника си. - За десет минути. След това има среща извън сградата. Да съобщя ли за вас?
- Да, ако обичате.
Бъдещият ми съпруг ме посрещна с разтворени обятия, сякаш това бе обикновено посещение на любезност от страна на съседка, дошла просто да побъбри.
- Ел! Скъпа! Научи ли голямата новина?
Не бях си представяла, че кабинетът на един толкова влиятелен мъж може да бъде така оскъдно обзаведен. Освен бюрото, три фотьойла и тясно канапе, единствената украса в помещението беше малък бронзов бюст на баща му, Андре Барле. За пръв път се изправях пред него, така да се каже, лице в лице.
Давид ме прегърна за момент, а след това ми посочи едно кресло точно срещу неговото, както би постъпил с който и да е свой сътрудник.
- Чудесно е, нали?
- Да, чудесно - уморено повторих аз. - Само че също така напълно невъзможно.
- Защо? Заради този тъпак Крис Хиймс ли?
- Не, аз...
- Изобщо не се притеснявай. Разполагаме с резерв от почти двайсет декора за студиото. Остава само да се подредят, да се регулира осветлението и... напред!
Неговата възторженост правеше всичко да изглежда просто и осъществимо.
- Давид... Забравяш една подробност.
- Каква например?
- Никога не съм заставала пред камерите.
- Напротив! - избухна в смях той.
Все едно да убеждаваш доктор Стрейнджлав да не натиска копчето.
- Не!
- Напразно се тревожиш. За тебе работи най-добрият екип професионалисти във френската телевизия.
Сред които е и Фред, моят бивш... Същият, който само преди няколко дни искаше да ти свети маслото.
- Супер! И за какво ще говоря?!
- Споко! Албан ми съобщи, че имаш достатъчно теми, за да покриеш цели три предавания.
„Една от които е репортажът за горещите момичета!“, изкрещях вътрешно аз. Вече едва се сдържах. Ако някой бе в състояние да му отвори очите в тази лудница, това бях аз.
- Спри... Нарочно ли се преструваш, че не разбираш, или какво?
- Какво не разбирам?
Лицето му придоби мрачен вид.
- Че аз съм нула! Абсолютна нула, чуваш ли? Провалих се на всички кастинги, Давид. и то не защото твоите конкуренти са слепи или мръсници.
- Напротив, те са тъпаци.
Скочих от мястото си.
- Не можеш да пуснеш предаването с дебютантка като мен, и то в най-гледаното време на твоя канал, при това без каквато и да било подготовка! Това е безумие! Още не съм готова, Давид, точка по въпроса!
По безизразното му, затворено изражение разбрах, че избухването ми му е повлияло.
- Няма да направя това предаване - заключих вече по-спокойно аз.
- Ще го направиш - незабавно ми отвърна той.
- Не.
- Ще го направиш... Защото аз го искам... Защото си моя жена...
„Все още не съм, неволно си помислих аз.“
- Защото ако излезеш от този кабинет, без да си променила мнението си, не е необходимо да идваш утре. Нито по-късно впрочем.
Беше на път да ме изгони, мен, неговата годеница, която само преди няколко минути превъзнасяше до облаците. Щеше да ме уволни както Алис и Крис, станали жертва на волята му. На неговата неумолимост.