защо съм се гипсирала.
Ала под студената си като мрамор кожа аз кипях. Между бедрата ми пламтеше същински пожар. И колкото по-голяма прилика откривах между мен и някоя изпълнителка, толкова по-обилна и гъста ставаше влагата, струяща от моята цепка.
(Ръкописна бележка от 12 юни 2009 г., съставена от мен)
Подобно внимание я ласкаеше. Изглежда, под грубоватата й черупка се таеше далеч по-чувствително и отзивчиво същество.
- Не, не, щом ти казваш, че го бива, имам ти доверие... - съгласих се против волята си аз. - Ти си професионалистката.
От обсъждане на обсъждане останалата част от деня премина в постепенно оформяне на моето предаване. Ала на какво се надявах всъщност? Нима само преди няколко часа сама не бях заявила на Давид, че не ме бива за нищо? И ако не беше Албан, която балансираше моята некомпетентност, дебютът ми на екрана щеше да се превърне в любителски запис, който няма нищо общо с работата на опитните телевизионни водещи.
Бях толкова увлечена от неистовото темпо, наложено от новата ми приятелка, че почти бях забравила за братята Барле, за техните лъжи и за клопките, в които се опитваше да ме улови всеки от тях, като мрежите им така се преплитаха взаимно, че след всеки разплетен възел следваше друг, още по-сложен.
Бях включила мобилния си телефон на тих режим и предпочитах да не обръщам внимание на получените съобщения. Най-сетне, по време на една пауза, чух гласа на мама, която ми разказваше как същата сутрин при нея се явили трима работници, които се заели да поправят безброй дребни нередности, които тровеха нейното всекидневие и с които тя постепенно се бе примирила както от досада, така и поради безпаричие: повредени електрически ключове, паднали плочки, запушени тръби, олющена боя.
Албан отново влезе в моя кабинет, придружена от млада брюнетка с очила, като самата тя мъкнеше няколко закачалки с пролетни тоалети.
- Ел, да те запозная с Жералдин, която отговаря за облеклото ти по време на предаването...
Разменихме поздрави.
- За следващите предавания ще имаме повече време - продължи тя, - но тъй като за сегашното, доколкото разбрах, се ориентираме към типаж „красавица от полята“ със сламена шапка, ето какво можем да ти предложим.
Пет рокли с цветни мотиви, една от друга по-къси и прозрачни. Изчаках да ми ги покаже всичките, поставяйки ги върху собствения си бюст, и накрая спрях избора си на един определено целомъдрен модел в розово и бяло.
- Тази според мен не е лоша.
- Продадена! - одобри с решителен тон Албан. - Ако с нея не обереш точките, като се започне от пуберите и се стигне до пенсионерите, значи нямам понятие от мъжки фантазми!
Макар предназначена да разведри атмосферата, забележката й ми напомни нещо, за което напразно се опитвах да не мисля: не след дълго щях да се появя пред погледите на хиляди анонимни зрители и всички те щяха за възложат на мен очакванията си; без съмнение щяха да ме критикуват, опитвайки се да видят какво има под тази тънка материя, а аз по никакъв начин не бих могла да им попреча. Нещо повече, представях се пред тях напълно доброволно. В сравнение с това изпитание, ексхибиционизмът, на който Луи ме бе накарал да се отдам в хотел „Шарм“, ми се струваше едва ли не напълно невинен.
С това приключи работният ми ден. Костюмиерката си тръгна, държейки пред себе си избраната рокля, подобно на хоругва, предназначена за утрешната медийна церемония.
- Утре сутрин в колко часа можеш да дойдеш?
Говореше ми за утрешния ден, който се падаше в събота, първият от двата почивни дни. Но нямаше нужда да ми напомня, че отсега трябва да свикна с подобни жертви.
- Рано. Преди осем. Предполагам, че по това време и Давид вече трябва да бъде тук, така сигурно ще дойдем заедно.
Веднага съжалих, че по този начин припомних особения си статут в компанията. Ала сърдечната усмивка, с която тя ме дари за довиждане, ми показа, че не обръща внимание на подобни неща.
- Ако мога да си позволя един съвет - подхвърли ми тя, вече в коридора. - Не прави никакви планове за тази вечер. И най-важното - легни си навреме!
Тъкмо се канех да напусна кулата „Барле“, когато на вратата на кабинета се появи Фред, видимо впечатлен да ме види в подобно светилище.
- Влизай! - насърчих го аз.
Той затвори вратата след себе си с необичаен за него заговорнически вид.
- Имам нещо за теб. Даже две неща.
- Вече?
- Ами да. Луи е един твърде зает господин и непрекъснато разговаря по телефона. Впрочем питам се какво друго върши тук, освен да дрънка по телеф...
- Окей, давай по същество - прекъснах го донякъде раздразнено.