- Доста време обсъжда с брат си студиото за твоето предаване.
- Така ли? Значи, за предаването?
- Не точно... Записал съм всичко от начало до край, но да речем, че Луи май упреква Давид за уволнението на Алис.
Това вече бе достойно за удивление. По какъв начин случилото се с нея би могло да засегне самовлюбен денди като Луи? По време на разказа за смъртта на Орор бе споменал за „някогашната си приятелка“, без да я назове по име. Откога Алис Симонсини работеше за братята Барле? Възможно ли бе тя...?
- Ето, слушай...
Фред натисна копчето на цифровия си диктофон. В тишината на моя кабинет се разнесоха гласовете на двамата братя:
„Мамка му! Не можеш да я изгониш като последна мръсница! Да ти напомня ли колко малки глупачки са минали през твоя кабинет през последните петнайсет години?
- Млъквай! Затваряй си устата!
- Аха, много лесно може да се провери - изкиска се Луи. - Достатъчно е да накараме Клое да изброи колко пъти в разпределението на времето ти има „не ме безпокойте“... При тебе, моето момче, нещата са ясни като в хотелска стая...
- С тази разлика, че аз тук съм си у дома. Чукам която си искам и когато си искам! Но не и Алис!
- Значи, я изгони само защото за момент и тя се е почувствала тук у дома си? В това ли я упрекваш? За това, че толкова дълго ти досаждаше?
- Отлично знаеш, че това няма нищо общо.
- Значи, защото е изчукала тъпак като Крис Хиймс? Вече ти е омръзнала, но и не искаш друг да си има работа с твоята стара играчка? Нали така?
- Луи, започва да ми писва! Ако продължаваш така, няма да бъдат последните уволнени тази седмица!
- Давай тогава! Хайде, направи си кефа! Ако знаеш откога очаквам това да се случи!“
Внезапно гласовете бяха заглушени от някакъв механичен шум, който сложи край на разговора. Предположих, че в този момент са се появили студийните техници.
Усещах върху себе си изпитателния поглед на Фред и затова се въздържах от какъвто и да било коментар върху чутото. Задоволих се само да го запитам:
- А другият запис какъв е?
- Разговор по стационарния му телефон. Трудно го хванах, но все пак се чува доста добре.
- На кого се обажда?
- Май на някоя си Ребека. Не спомена фамилията й.
Ето че тази жена най-сетне отново се появяваше на хоризонта. Излизаше на сцената, което, неизвестно защо, предизвика у мен неприятно усещане.
- Хайде, пускай го - подканих го аз.
- Ел... Не съм сигурен, че ще ти бъде приятно да чуеш това.
Смущението му беше напълно искрено.
- Защо?
- Защото говорят за теб. И за Давид.
Какво ли биха могли да си кажат за мен, което да не знам?
- Нищо, пускай го. Свикнала съм.
Той отново включи цифровия диктофон.
„- Бека, аз съм.
- Здравей, мили Лу. Как си?
- Бива. Само че тук положението е на път да стане неудържимо.
- Мога да си представя.
- Преди малко бяхме на път да се сбием с Давид. Не мога да си спомня кога се счепкахме за последен път... но бяхме на косъм да го направим отново. Също когато се млатихме заради Орор.
- Това са минали работи.
- Да... Само че, изглежда, не съвсем.
- Не бива да губиш хладнокръвие - насърчи го тя. - Не и сега. Нека продължи да вярва, че си на негова страна.
- Зная, зная...
- А за другото? Всичко върви ли по план?
- Да. Напредвам. Смятам...
- Мислиш ли, че тя накрая ще се откаже?“
„Тя“. Името не бе произнесено, но бях сигурна, че става въпрос за мен. Продължението доказа, че съм била права.
„- Нямам представа. Арман ми съобщи, че се е съгласила да подпише брачния договор.
- Не бива да се отчайваш: докато не е казала „да“, за теб все още има надежда.
- Да, разбира се - съгласи се той с необичайна за него умора в гласа.
- Искаш ли да разговарям с нея?
- Хм... Може би. Само че не виждам това какво може да промени.
- Доверяваш ли ми се? Да или не?
- Да... Да.
- Ето, накара ме да закрия агенцията и аз го сторих. Нали така?
- Вярно. Благодаря ти.
- Ще й се обадя и ще те държа в течение.
- Окей. Целувки.
- Горе главата. Знаеш, че винаги съм с теб, мили Лу. Изцяло и завинаги.“
Чутото кънтеше в главата ми. Би трябвало да изслушам записа още няколко пъти, за да мога да го осмисля. Тази фамилиарност между двамата, начинът, по който тя го наричаше „мили Лу“, но преди всичко последната част от разговора, в която се наговаряха как да ме накарат да се откажа от Давид. Защо? Не бях в състояние да открия липсващото звено между този интимен разговор и еротичната игра, която Луи бе захванал с мен. Дали още от самото начало целта не е била една: да се откажа от намерението си да се омъжа за Давид? И в такъв случай какво беше основанието на този пъклен план, след като Луи ме познаваше само от няколко седмици? Поради каква причина бе влязъл във връзка с мен посредством прословутите перфорирани листи, преди още да се запозная с мъжа, който бе на път да стане мой съпруг? В това нямаше никакъв смисъл, никаква логика...