- Само че всичко това е на път да приключи... - оплака се с въздишка тя.
- Защо?
Въпросът ми, изглежда, я изненада.
- Не са ли ти казали?
Все още стъписана, простодушно свих устни.
- Какво?
- Ами... За ремонта!
Ударите с чукове и кирки, които се чуваха от нашата градина. Шофьорът Ришар в работен комбинезон. Тези картини като мълния пронизаха съзнанието ми.
- Когато се настаниха на улица „Тур де Дам“, Андре и Ортанс купиха и съседния дом.
- Домът на госпожица Марс... - промълвих на себе си аз.
- Да. Обновиха единия, по-просторния, и се пренесоха там заедно с момчетата. Домът на госпожица Марс дълго време остана в предишното си състояние, в каквото е бил обзаведен през четирийсетте години.
Сетих се за табелката пред входната врата: „Бюро за младежки екскурзии“.
- Всъщност домът Марс бе изоставен до смъртта на Андре и Ортанс - уточни тя. - Според тяхното завещание Давид наследяваше дома Дюшеноа, а Луи - другия.
Загубих самообладание и отново повиших тон.
- Луи... Луи е наш съсед?
Как са могли да скрият това от мен? Давид и още повече Арман, който постоянно се оплакваше от неудобствата, свързани със строителните работи в съседната сграда... Защо никой нищо не ми бе споменал?
- Все още не съвсем. От десет години се е заел с безумния проект да възстанови дома в първоначалния му вид. До последната фреска и дръжка на врата. Доколкото мога да съдя, е същински разкош. Но е и бездънна яма, която погълна неговия дял от наследството.
Ето че поне една от мистериите беше разбулена: Ришар не случайно се бе показал иззад синята врата, номер 1 на улица „Тур де Дам“, в деня, когато избяга Фелисите. Шофьорът на Луи вземаше активно участие в проекта на своя работодател.
След като за моя огромна изненада сърдечно ме прегърна и ме разцелува, Ребека дори ми предложи да ме закара със своя кремав „Мини Купър“ до дома Дюшеноа. Вече не можех да гледам с безразличие съседната сграда отляво. Мисълта, че не след дълго там ще живее Луи, за пореден път разбъркваше картите на моите съмнения, на моите намерения и желания, без да мога да преценя кои от тях ще ми се паднат в края на играта.
- Погрижи се за себе си - прошепна ми тя, докато слизах от колата.
Именно това направих през следващия час. Давид за пореден път закъсняваше и аз се възползвах от това за една продължителна гореща баня. Полагах всички сили да пропъдя от съзнанието си думите на Ребека, ала те се въртяха също като пяната в краката ми. Не изчезнаха и когато отворих сифона, а продължаваха да полепват по кожата ми. Обгръщаха ме по-плътно от хавлията и от коя да е дреха: „Прави го за теб. Само и единствено за теб“.
Когато слязох на долния етаж само по пеньоар - чувах как Арман шета в кухнята, - открих на масичката брачния договор и поредното пакетче, опаковано в сребриста хартия. Дали шофьорът Ришар бе негов пощальон?
Разкъсах хартията и отворих кутийката нетърпеливо като дете, получило коледен подарък. Освен магнитната карта и картичката към нея, вътре имаше разкошно ветрило от черна дантела с черна лакирана дръжка, на чийто край имаше необичайна издутина, напомняща фалос. Съпътстващата бележка бе като предишните:
Двайсет и два часа.
Както обикновено, ще трябва сама да откриеш нашата стая.
Вземи със себе си всичко.
Стъписа ме само последното указание. Всички предмети, които бях получила до този момент? Качих се в спалнята, набързо ги събрах и ги пъхнах в леката си дамска чантичка.
Дали за пореден път в действие ще влязат играчките, както подсказваше новата повеля:
6 - Твоята наслада ще овладееш
Дали смяташе отново да отлага до безкрайност момента, когато двамата истински ще се докоснем и ще ме докара до полуда?
На излизане хвърлих поглед към пясъчния часовник и забелязах, че две трети от съдържанието вече бе изтекло долу. А самата аз докъде бях стигнала? Трябваше ли на свой ред да направя своя избор?
Не открих отговора и предоставих решението на моето тяло, оставих краката ми сами да намерят пътя, коремът ми да се устреми към мястото, където го очакват нежните ласки, а вулвата ми да приеме с готовност всеки, който пожелае да я гали, смуче, ближе и разцепи на две като зрял плод, който самият той вкусва с наслада.
Вече нищо не зависеше от волята ми. Бях се превърнала в прост сбор от телесни органи, жадни за силни усещания. В ерогенен пъзел, който очаква някой да го сглоби и който ще простенва всеки път, когато някое парче заеме отреденото му място.