Поднесе ми го като някакъв свещен предмет, в очакване сякаш на моето одобрение, но тъй като аз продължавах да стоя вцепенена от изумление, започна да търка вулвата си с дръжката и едва тогава открих, че слиповете й са разцепени на съответното място. Ето нещо, което не бе плод на преструвка: когато вдигна и го поднесе към очите ми, видях, че дръжката е лъскава от влага.
- Оближи го - подкани ме тя с дълбок, ласкав глас.
Подчиних се, отначало плахо, а след това с нарастващо желание, поемайки в уста черната лакирана дръжка, сякаш тя бе фалосът на най-желания от мен мъж. За да ме насърчи, тя протегна ръце към мен, положи върху раменете ми дългите си, копринени длани, гъвкави и меки като плуващи във водата листа, а след това започна да ме гали с възбуждаща мудност, после все по-бързо, спускайки ги към шията, гърдите и накрая към корема. Там пръстите й се вплетоха за момент в пухкавите къдрици, а някои от тях палаво се вмъкнаха за момент вътре в мен.
Окуражена от моето покорство, тя стана по-нападателна. Коленичи пред мен и след като здраво ме хвана през талията, вмъкна лакираната дръжка във вагината ми. Краката ми неволно се разтрепериха и за момент залитнах, ала ръката й, както и дръжката, която проникваше все по-дълбоко, ми позволиха да запазя равновесие, при което ветрилото играеше ролята на кол, върху който постепенно се набивах с наслада, въздишайки на пресекулки.
Размерите на предмета не бяха по-големи от тези на мъжки член, ала усещането бе съвсем ново благодарение на изключителната му твърдост, която му позволяваше решително да преодолява всякакво препятствие по пътя си. Не се чувствах нито разкъсана, нито пронизана, а изпълнена, завладяна, напълно покорена. Мисълта, че подобна наслада може да има за източник подобен съвсем обикновен предмет, при това направляван от ръката на жена, допълнително засилваше объркването ми. Скоро напълно се отпуснах върху вкараната в мен ос, с подгънати
колене, питайки се колко навътре мога да приема този натрапник.
- Сега ела.
Без да извади ветрилото, тя ме отведе до покритото само с бял чаршаф легло и внимателно ме положи върху него, сякаш бях крехко цвете, като при това дръжката нито за момент не се отклони встрани и не нарани вътрешностите ми.
Съзнавах, че приемайки тази нова поза, окончателно се предавам в нейна власт. Вече не бях в състояние да преценявам, да разсъждавам, да противопоставям каквито и да било доводи на тази нежна лудост. Тъй нежна...
Отново ми се мярна София, който измъква пръсти измежду бедрата си, чух виковете на изпадналото в оргазъм момиче в черната светлина. Възхитителните гърди на жената, която бях мярнала преди няколко дни в метрото. Виденията на тези жени се сменяха с бързината на калейдоскоп и въздействието им върху ми не будеше никакво съмнение. Не бях докосвала нито една от тях, но ето че те се съюзяваха, за да мога с тяхна помощ на свой ред да вкуся екстаза. Аз бях тази, която ги желаеше, и все пак, чрез деликатната ръка на „лианата“, те ме обладаваха.
- По-бързо... - чух се да казвам, без да мога да разпозная гласа, който излизаше от гърлото ми. - Хайде, по-бързо!
Сега вече тя движеше ветрилото напред-назад във вагината ми силно и равномерно, следвайки неуморно този постъпателен ритъм, като проявяваше сила, която не бих заподозряла в крехкото й на вид тяло. През полуотворените си клепки можех да прочета възбудата в присвитите й очи, в устните, които непрекъснато хапеше, в напрегнатата съсредоточеност на цялото й същество към моята изпаднала във възхита цепка, която тя нямаше да остави на мира, докато не изтръгне от нея тъй желания оргазъм.
И ето че той се пробуди дълбоко в мен, като топка, появила се някъде под пъпа, която се затъркаля, бавна, тежка, издута до крайност, премазвайки по пътя си всички мои органи. Стигна до основата на матката, стана още по-голяма и след кратък престой там нахлу във влажната кухина, отнасяйки със себе си всичко, изтръгвайки от всеки милиметър плът късчета наслада, които накрая се сляха в неистов вик. Имах усещането, че той излиза не от устата ми, а измежду бедрата ми. За момент пре-станах да различавам двата мои телесни отвора, всеки от които по свой начин даваше израз на всепоглъщащото удоволствие.
- Отлично... - одобри тя постигнатото. - Вагината ти се справя добре.
Действително бях в плен на такова наслаждение, че внезапното измъкване на ветрилото едва не ме накара да изкрещя от болка. Струваше ми се, че изтръгват от мен неделима част от тялото ми.
Луи си бе присвоил званието проявител. В резултат самата аз откривах неподозирани и неизследвани страни на моята сексуалност и сега лежах разтреперана, жадна и неудовлетворена, очакваща следващото, предназначено за мен действие, като дете, което моли за десерт. При това изобщо не се съмнявах, че ще получа онова, на което се надявам. Имах доверие в него, както и в способността си да приема онова, което ми се предлага. Най-сетне без всякакъв страх, с напълно пробудени сетива, аз откривах една по една различните фасети от образа на една друга жена, останала до този момент скрита зад булото на моето възпитание, моите принципи и на моето невежество. Всъщност това бяха много жени, които най-сетне бяха свободни. Ето че всяка от тях можеше да даде израз на различните си желания, на присъщите само на нея фантазии. В този