момент аз изпитвах оргазма на Прекрасната Отеро, но също така на Мари, на Жозефин, на Лола.
С все още притворени от щастие очи чух как вратата се затваря. Лианата бе напуснала стаята, без да се сбогува с мен. Сега тук бях само аз, с моето изтощено от удоволствие тяло, изоставено в меките прегръдки на леглото, сред дяволския ритъм на пианото - мазурка или полонеза? - което изтръгваше от него последните тръпки.
Струваше ми се недопустимо да бъда изоставена така, не докрай задоволена, принудена сама да си доставя усещанията, от които все още се нуждаех. А можеше да ме удовлетвори само и единствено той. Желаех Луи. Желаех го за себе си, само за себе си, сега, дори това да бъде за него мимолетен епизод, просто едно горещо момиче повече в ловната му колекция. Ако можеше да ме обладае веднъж, поне веднъж, може би щях да приключа веднъж завинаги, да оставя в миналото завладяващия му парфюм, обсебващия му поглед, трапчинката в долната част на дясната буза, но преди всичко да се избавя от онази несъмнено измамна увереност, че ако бъда негова, всички други жени, които съществуваха някак отделно, ще се слеят в една и аз ще се превърна в средоточие на една съвършена, единствена, дълбоко изпитана наслада. Че ще престана да живея единствено чрез моите фантазми. Че той ще бъде любовник, напълно различен от всички останали.
Да, стига само веднъж да проникне в мен с член, който си представях дълъг и твърд като дръжката на ветрилото, и също толкова способен да ме задоволи...
Когато бях още девойка и не бях имала връзка с момче,
веднъж реших да опитам какви са усещанията от проникването с помощта на импровизирана секс играчка. От уличен автомат до съседната аптека се бях снабдила с един презерватив
(изчаках да се мръкне и наоколо да няма никой). Разопаковах го и след това не без мъка го надянах на един малък, все още зелен банан, който бях отмъкнала от кухнята. Уви, успях да пъхна между устните само върха на този кулинарен пенис, което не бе достатъчно, за да се
дефлорирам. Натискът
върху химена, опънат като барабан, ме възпря да се опитвам да стигна по-дълбоко. Задъхана, изпаднала в паника да не би да сторя някоя пакост, която не бих могла да скрия от мама, но в още по-голяма степен възбудена, се отказах и се задоволих с обичайното мастурбиране на клитора, който бе по-изпъкнал и по-жаден за ласки от всякога.
(Ръкописна бележка от 13 юни 2009 г., съставена от мен)
Ала колкото повече го желаех аз, толкова по-далеч във времето отлагаше Луи този момент, разтегляйки във времето взаимните ни желания, играейки си с нервите ни чрез своето отсъствие или с моментните си появи. Той действително бе мой господар, защото бе успял да ме накара да го желая чрез леки докосвания, изтънчен и обсебващ като мелодията, която ме обгръщаше със своя мек, невидим воал.
Бих могла за го повикам, да изкрещя името му, да удрям по вратата и да вдигна под тревога целия хотел. Ала знаех, че тези мои опити биха били напразни. Знаех, че часът на нашето сближаване ще настъпи тогава, когато той реши. Дали вече бе избрал часа? Дали го бе програмирал, вписал в своя бележник или върху някой перфориран лист?
Минутите се точеха и ставаше все по-ясно, че никой повече няма да ме навести. Ето защо ми оставаше единствено да обгърна с поглед стаята. Нощна лампа с формата на пирамида; писалище от махагон с толкова тънки крака, че трудно можеше да се повярва как издържат
тежестта му; ваза от матово стъкло с букет бели лилии...
Прокарах ръка по чаршафите край мен и напипах ветрилото. За момент се зачудих, че не го е взела със себе си, но тогава си спомних за повелята на деня: „Твоята наслада ще овладееш“.
Значи, това се очакваше от мен. И докато не изпълня това условие, щях да си остана пленница на тази стая.
Въпреки това не бързах. Дори се заех да разгледам по-подробно този ценен предмет. Като се взрях внимателно, открих, че върхът на дръжката доста вярно възпроизвежда формата на мъжки член в ерекция. Върху черния лак личаха тънки и реалистични подробности: гънките на кожата в основата, тънката, еластична нишка на препуциума и дори жилите на стъблото, чието приятно докосване все още помнех. Дори се запитах какъв модел ги е вдъхновил. Възможно ли бе...