Вършех всичко с такова нежелание, че пристигнах в последния момент, когато целият екип вече ме очакваше в студиото. Преди това за мое собствено учудване си позволих лукса да направя отклонение и, с визитна картичка в ръка, взех линия 2 на метрото до спирка „Пер Лашез“
Срещу прословутото гробище започваше широкото и разкошно авеню „Репюблик“, а отляво, малката уличка „Шмен Вер“, далеч по-тясна и обикновена на вид. Спуснах се по лекия наклон, сред миризмата на кебап, която от ранна утрин се носеше над тротоарите с препълнените кофи за смет. От нея, както и от вонята на отпадъците ми се повдигаше, но за щастие, духаше лек ветрец.
Отдалеч забелязах боядисаната в кафяво фасада на книжарницата, притисната между пакистански базар и галантерия за продажба на едро. Дискретната табела, „Ла Мюзардин“, не уточняваше какви издания се предлагат, но един поглед към витрината разсейваше всякакви съмнения.
Бутнах вратата и стъпих върху червения мокет на тихата книжарница, където пред отрупаните рафтове се мотаеха неколцина посетители. Очаквах те да са някакви извратени типове в шлифери, възрастни господа с похотлив вид или амазонки с къси полички. Ала макар мнозинството от клиентите да бяха мъже, като цяло ми се сториха доста обикновени. Тук-там няколко двойки се притискаха малко по-силно, някакъв господин шепнеше нещо на ухото на поруменялата си съседка, а друг галеше с ръка пищния и заоблен задник на своята приятелка. Дали след покупките се канеха да правят любов? Дали щяха да открият тук достатъчно гориво за своите фантазии?
Тематичната подредба бе напълно ясна: отляво до входа се намираше еротичната литература; отдясно и край касата - фотоалбумите и книгите голям формат; в дъното, отдясно -илюстрованите издания и комиксите. Най-сетне, в дъното, отляво - справочниците с дребни подаръци към тях.
Със списъка в ръка, без труд открих първите препоръчани заглавия, които постепенно оформиха малка нестабилна купчинка. Тъй като не ми се искаше да се бавя - от втренчените погледи, които вече опипваха формите ми, започвах да се чувствам неудобно, - побързах да се отправя към самотната продавачка зад щанда, невзрачна, късо подстригана брюнетка. Пътем обаче няколко корици привлякоха вниманието ми. Беше поредица албуми, наречена Ртк Риууу. Вътре имаше изображения на широко разтворени вулви на млади, усмихнати жени, които, изглежда, бяха доволни, че разкриват интимните си части. Верни на обещаващото заглавие, техните полови органи бяха порядъчно свежи и розови, подобни на екзотични цветя или на пеперуди от плът.
Дали все още се намирах под влиянието на безумствата от предишната вечер? Нима лианата, увила се около мен по заръка на Луи, до такава степен ми бе повлияла? Дадох си сметка, че прелиствам страниците, без да мога да спра, като омагьосана от този щанд, без задръжки, питайки се дали бих могла и аз да се поява в подобен албум и дали щеше да ми бъде приятно на свой ред да проникна в тези съвършени, разтворени и влажни отверстия, ако разполагах със съответния продълговат и твърд предмет.
Купчината книги, която стисках под мишница, внезапно се разпиля на пода и ме извади от обзелия ме унес. Двайсетина чифта очи се впериха в мен с укор и насмешка. Промърморих някакво извинение и се наведох да събера книгите, като внимавах полата да не разкрие прекалено бедрата ми или да очертае по неприличен начин задника ми. След това, изчервена от срам, платих набързо и благодарих на продавачката със свенливост, която си въобразявах, че отдавна съм преодоляла.
Макар и вече по-спокойна, през целия път с метрото до спирка „Порт дьо Севр“ така и не посмях да извадя някоя книга от черния пластмасов плик на златисти капки. Преживяното току-що унижение ми бе напълно достатъчно, още повече че изпитанието, което ми предстоеше тази вечер, също криеше може би подобни изненади.
- Закъсня, но няма проблеми... - възкликна Давид, който нахлу в кабинета ми, без да губи време в поздрави.
- Най-важно сега е да си във форма. Закуси ли поне?
Думите и погледът му ме караха да се чувствам като състезателен кон преди първата гонка. Оставаше само да ме погали по муцуната и да ме потупа по задницата, за да прецени какви са шансовете ми за победа. Дали не бе открил у мен именно подобни качества по време на официалната вечеря, когато се запознахме? Дали не бе решил, че аз съм бъдещата звезда на неговия телевизионен канал, или по-скоро необработен камък, който той ще оформи по свой вкус, за да го превърне в скъпоценност?