Помъчих се да не изливам яда си на Фред, станал неволна причина и странична жертва на разразилата се буря.
- Никой не те е изпращал да ме викаш, нали?
- Не - призна той. - Ала междувременно порових в стационарния телефон на Луи и попаднах на нещо прелюбопитно.
- Какво по-точно?
- Паметта с всички негови разговори, откакто е инсталиран апаратът. А това прави цели три месеца.
- Е, и? - ядосах се аз. - Всеки ден в осемнайсет часа си поръчва момиче по телефона?
- Не точно - усмихна се той.
- И на кого се е обаждал?
- Знам, че няма да ми повярваш, но за номера няма никакво съмнение... Веднага се сетих чий е.
- Хайде, Фред, мамка му! - просъсках през зъби аз.
- Обаждал се е на майка ти. На Мод. Обаждал се е на вашия домашен телефон.
За момент погледът ми се зарея към съседните кабинети, където армия журналисти се трудеше над обедните новини. После се обърнах към него:
- Майка ми? Сигурен ли си? - запитах напълно слисана.
Той изреди без запъване цифрите на стационарния й телефон.
- Само тази седмица е разговарял с нея три пъти - отвърна той, след като погледна бележката в шепата си.
Сетих се за всички подаръци, които й беше изпратил, същите онези награди за моите услуги в хоризонтално положение.
- И... Дълго ли са разговаряли?
- Доста дълго. В понеделник - двайсет и две минути. Във вторник - само единайсет минути. А вчера - осемнайсет с кратко прекъсване от трийсет секунди по средата. Изглежда, е имал друго обаждане.
Това далеч надвишаваше времето за обаждане в знак на внимание или за проверка, проверка на какво впрочем? Бяха си истински разговори.
- Възможно ли е да е вдигала слушалката и веднага след това да е затваряла?
Подобна хипотеза не бе чак толкова абсурдна. Не по-абсурдна от това моят истински-мним любовник, истински-мним девер да се обажда на майка ми, за да си побъбрят като стари приятели.
- Не, не мисля. Апаратите са достатъчно усъвършенствани и имат брояч, който изключва линията, за да не дава напразно заето прекалено дълго време. Ако никой не говори, линията се изключва от само себе си след една-две минути. А не двайсет.
Онова, което техническите познания на Фред не можеха да ми обяснят, бе темата на тези техни беседи. И като какъв се е представял Луи, за да омае до такава степен майка ми. Дали се е представял за своя собствен брат? Или за Арман, под измамния предлог, че я осведомява за приготовленията?
- И откога казваш, че й се обажда?
- Още не съм ти казал. От началото на април насам.
С други думи, приблизително от моето запознанство с Давид, по времето, когато връзката ни все още беше тайна... И много преди Луи да изпрати на мама първия подарък, поне доколкото ми беше известно. Под какъв неясен предлог бе влязъл във връзка с нея? И защо тя бе приела да разговаря с този безлик събеседник?
След като набързо хапнах в компанията на неизчерпаемата Албан, за мен следобедът премина като сън, при това изпълнен с поредица действия, които изпълнявах като робот.
Четиринайсет часа, напомни Клое: репетиция в студиото под зоркия поглед на нашия режисьор Стан, който определи изходното ми положение и придвижването ми по време на предаването сред стъкнатия набързо селски декор. От проекта на скоропостижно изгубилия мястото си Крис бе останало само логото върху огромен твърд картон в дъното на студиото, осветено подходящо, за да изпъква.
Шестнайсет часа: изчитане на репликите от сценария, съставени от екипа на Албан. Повтарях си ги тихичко, давайки си сметка, че тя ги бе подбрала внимателно, за да не ме превърне в някоя от онези възторжени тъпачки, които гъмжаха в конкурентните предавания. Фразите бяха сдържани, точни, виртуозни, но не прекалено, твърде сходни с тези, които сама бих написала, ако доверието на Давид бе стигнало дотам, че да ми възложи и тази задача.
Седемнайсет часа: среща с двамата гости на предаването - прочут книжар, който трябваше да представи подбор от книги за плажа, и професионална танцьорка, изпълнителка на „убийствен танц“, с който зрителите да блеснат на летните дискотеки, както и пример за осъществяване на „неформални“ контакти.
Осемнайсет часа: чай с бисквити, последван от проточил се до безкрай сеанс при гардеробиерката, фризьорката и гримьорката, по време на който имах усещането, че съм бита сметана, която непрекъснато расте по обем.
Нима аз бях тази скована кукла под пласта фон дьо тен, тази китайска ваза, лъснала под прожекторите в роклята на цветя?
- Дръж се така, все едно си дванайсетгодишно момиче, което си играе на телевизионна водеща със своите приятелки - даде последния си съвет Албан.