Една по една тези подробности постепенно сваляха от лицето й маската, която останалите виждаха на екрана.
Що за глупава комедия ми бе изиграла тя? И преди всичко каква бе цената на нейното предателство? Вероятно колкото да върже двата края за месеца. Няколко едри банкноти, като онези, които той ми бе пъхнал в ръката, докато бяхме в галерията, или които ми бе дал, за да си купя еротичните книги от списъка. Да не би пък да бяха станали любовници? Мисълта за подобна перспектива ме прониза като нож и дъхът ми пресекна. Може би двамата се гавреха с моята доверчивост, докато правят любов? Може би се надсмиваха над непохватността ми на девственица, на предразсъдъците ми на глупава гъска, докато се валят, вкопчени един в друг без всякакви задръжки, като съвършена двойка от гледна точка на стремежа към разчупване на всякакви граници?
От колко време бе негова?
- Камера след трийсет - ревна Стан някъде наоколо.
- Ел? Ел, добре ли си?
Гласът на Албан вече едва проникваше през обвивката на пашкула, който с всеки изминал момент все по-здраво ме обвиваше. Добре ли бях наистина? Какво можех да й отговоря?
Ръката й ме подкрепяше за тила, но сякаш тялото, което по-треперваше от това докосване, не бе моето.
- Ел! Ел, по дяволите! Тук ли си?
Не, мила Албан, от доста време вече не бях тук. Бях изгубила връзка с реалността. Моята реалност се свеждаше до сподавено ридание, което ме смразяваше. Превръщах се в топка сладолед посред студиото. Виждах онова, което се случва около мен, като през мътна пелена, която нищо не бе в състояние да разкъса.
- Камера след двайсет! Момичета, завлечете си задниците на подиума, хайде... Сега!
- Мамка му, не знам какво й става... - тюхкаше се обзетата от паника Албан. - Губим я! Викайте лекаря от лечебницата!
Върху мониторите София отговаряше на последния въпрос на интервюиращия, който така и не се появи, но това не ми попречи да установя самоличността му:
„- Казаха ми, че вие се наричате помежду си Но!еПе8. Вярно ли е?
- Да, точно така.
- Можете ли да обясните с две думи на зрителите значението на това название?
- Но1еПе е дума, съставена от две части. Първо английското прилагателно ко(, което, вярвам, е напълно ясно...
- Наистина!“
Нов отчаян рев на Стан:
- Камера след десет! Какво правим?
- Пускай надписите! Или каквото щеш! - викна му в отговор Албан. - Майната му!
През рукналите от очите ми сълзи гледах как маската се стича, сякаш внезапно се бе разтопила.
„- ...а освен това се наричаме помежду си Ел, което означава, че сме готови да приласкаем всекиго.
- Чудесно! Значи, вие самата се чувствате ко1... или по-скоро Ел!
- О, аз съм си сто на сто ко1 - прихна тя. - Ел... Ел, това не съм аз. Ел е моя приятелка...“
Джингъл. Камера. Без мен.
Финални надписи.
14 юни 2009 година
Когато най-сетне дойдох на себе си, всички се държаха, все едно че нищо не се е случило, сякаш набързо бяха скрили всичко под похлупака на забравата и сдържаността за моето необяснимо скъсване на сценария. Вероятно подобно отношение от тяхна страна в първия момент бе възможно най-снизходителното.
Нещо повече, всеки от тях дойде да ме поздрави за „чудесното представяне“, включително Люк, Филип и Стан, пресилено възторжени, макар моята липса на професионализъм сериозно да заплашваше самите тях. Може и да не бях техният предпочитан избор, но на тях се падаше задачата да превърнат новобранец като мен в опитен войник, готов да действа при всякакви обстоятелства, без капризите на набедена телевизионна звезда. Посърналите им лица зад пресилените усмивки ми даваха да разбера, че гневът на Давид ще се изсипе върху техните глави. Моят провал бе и техен и те бяха напълно наясно с това.
- Албан! Знаеш ли къде е Давид?
Вкопчена в ръката на моята посестрима, прочетох в очите й смесица от разочарование, съжаление, но също и състрадание. Албан не бе от чувствителните, но бе достатъчно независима, за да предвиди и подобен изход. Беше красива, все още млада и компетентна... Подобен инцидент едва ли би я оставил без работа в телевизията.
- В кабинета си. Защо?
- Искам да поговоря с него - смело издържах погледа й аз.
- Невъзможно. Нареди никой да не го безпокои.
- Дължа му обяснение за случилото се...
- Знам, разбирам... Но той изрично каза „никой без изключение“. Предполагам, че това се отнася и за теб. Съжалявам.