Като същински господар на замъка, Давид вероятно се отдаваше на гнева си и се питаше какво да предприеме, от една страна, по отношение на канала, където и дума не можеше да става да приеме поражението или да прояви снизходителност и мекушавост; от друга страна, ние бяхме като двойка, която инцидентът не поставяше пряко под въпрос, но все пак отношенията ни бяха накърнени. Бих могла да помисля например за по-подходящ годежен подарък от моя страна... Скъпият часовник във витрината на „Нативел“ например според мен вече бе напълно неуместен.
От негова страна можех да очаквам всичко: от надменно презрение, като знак на снизхождение и великодушие, до безцеремонно изгонване или пък гневен порой, който да излее върху главата ми. До каква степен би съхранил нашата двойка? И до каква степен ще запази образа си на непреклонен ръководител? Едно беше сигурно: не би могъл да се покаже към мен по-нерешителен, отколкото към когото и да е друг служител. Назначението ми благодарение на протекция вече му бе струвало достатъчно упреци. Ако признаеше привилегированото ми положение, щеше да изгуби доверието на подчинените си и авторитетът му би се стопил под слънцето на любовта му към мен.
Прибрах се сама с такси, което ме откара до дома Дюшеноа сякаш за две мигвания на уморените ми клепки. Видимо съвсем далеч от събитията на деня, Арман ме посрещна загрижен и донякъде възбуден, като се втурна към мен с куп бележки и документи в ръка.
- Най-сетне разполагам с окончателното меню. Желаете ли да ви запозная с него, госпожице?
Кимнах с разсеяна усмивка и погледът ми пробяга по редовете, без да се спре върху впечатляващата поредица блюда. Въпреки вцепенението си все пак забелязах, че Арман се е съобразил с моите предпочитания, като е отредил достойно място на морските дарове и десертите, сред които преобладаваха червените плодове.
- Струва ми се безупречно - постарах се да проявя възхищение аз.
- Сигурна ли сте? Имайте предвид, че все още можем да внесем промени.
- Не, не променяйте нищо. Убедена съм, че менюто е...
Не биваше да употребявам суперлативи като „върховно“, „разкошно“ или „великолепно“, до които Давид прибягваше по всякакъв повод.
- ...Божествено. Направо е божествено.
Той прие комплимента ми с добродушна усмивка, след което сияещото му лице внезапно стана угрижено.
- Неприятно ми е да ви напомня... но нотариусът очаква екземплярите с вашия подпис.
- Моите екземпляри ли? - зачудих се аз.
- На договора...
- А, да... договорът.
- Всичко трябва да бъде оформено преди сключването на брака, в противен случай клаузите остават невалидни и всичко трябва да започва отначало.
- Естествено, разбирам. Още утре ще ви го предам.
- Подписан? - настоя той, повдигайки една от гъстите си вежди.
Усетих, че не просто е загрижен да свърши както трябва работата си. Освен интересите на своя господар, изглежда, той имаше и личен интерес аз да изпълня дълга си.
- Да, очевидно - отвърнах едва ли не с виновен тон аз - под-писан.
Изглежда, вече всичко е написано и казано за благотворното влияние на котките. Тяхното заразително спокойствие, нежността им, ленивото им, равномерно мъркане, което е достатъчно, за да ви приспи...
С надеждата да получа поне временно успокоение, се притиснах до Фелисите, прегърнах я едва ли не майчински. Още от дете постъпвах така в дирене на утеха. Един-два пъти се откъснах от нея, за да се обадя на София, но мръсницата, естествено, не ми отговори. Накрая потънах в неспокоен сън, изпълнен с нелепи видения, в които Албан бе назначена на мое място като водеща на Културен коктейл, а тя реши да се яви в студиото съвсем гола под безразличните погледи на техниците и телевизионните зрители.
При събуждането не установих никакъв признак от присъствието на Давид. Нито пък, че междувременно е идвал у дома. На пода в банята нямаше смачкана на топка хавлия, нито пък се усещаше миризмата на тоалетната му вода. Дали изобщо си бе идвал? Моите повиквания по мобилния бяха като глас в пустиня. И ето че малко преди обяд:
- Ел? Добър ден, обажда се Клое.
- Клое? Но... Нима сте на работа в неделя?
- Не. Прехвърлих разговорите към домашния си телефон. Винаги постъпвам така, когато усетя, че през уикенда в канала ще бъде горещо.
Предположих, че ми се обажда по поръчение на моя годеник, а не по собствена инициатива. Дори в положение „свободно“ неговите войници бяха готови да влязат в бой, стига той да им даде знак.
- Окей... По какъв повод ме търсите?