- Не съм нито толкова млада, нито толкова неопитна, за да си въобразявам, че животът ми с него ще се свежда до това. Бъдете така добър да не ме смятате за по-голяма гъска, отколкото съм.
Долових в слушалката дискретния дъх на беззвучна усмивка. Франсоа Маршадо бе мъж, който умее да цени достойния събеседник у една млада жена. Подобна съпротива вероятно дори леко го възбуждаше. Краткотрайните ни контакти ми бяха разкрили у него темперамента на играч, далеч по-ловък и хитър, отколкото можеше да се предположи по скромната му позиция в сравнение с бившите му съвипускници.
- Никак не се съмнявам - продължи той вече по-спокойно. - Само че все още не сте се сблъскали с останалото: папараците, хапливите статии, подлите номера от страна на завистници и ласкатели... Да не говорим за заплахите.
Все пак тъкмо за тях започна да ми говори, уверен в ефекта, който ще предизвика:
- Искате пример ли? Един от нашите общи приятели откри жена си заклана у дома. Дело на наемни убийци, изпратени от източноевропейска газова компания.
- Кога се е случило това? -запитах аз, за да прикрия вълнението си.
- Преди десетина години. Ала подобни злополуки в деловите среди са неизбежна част от битието на хора като Давид.
„Злополуки в деловите среди“. Начинът, по който той представи смъртта на тази невинна жена, принесена в жертва на финансовите интереси, ме обля като студен душ.
Въпреки това не изгубих присъствие на духа. Ровех из ума си, за да открия достатъчно основателна причина, която да го накара да приеме среща с мен на четири очи.
- Тъкмо затова.
- Тъкмо какво?
- Онова, което искам да споделя с вас, се отнася до мен. Засяга ме пряко.
- По какъв начин?
- В момента съм много уязвима.
Думите ми и тонът, с който бяха произнесени, бяха достатъчно драматични, за да предизвикат у него известен интерес. Това определено подразни инстинкта му на журналист. Сигурна бях, тъй като самата аз притежавах същия усет, макар все още в зародиш, но готов да изпадне в ерекция при най-малкия повод.
- Уязвима... Във физическия смисъл ли? - попита угрижено той.
- Не, в професионален.
Чух нервния му смях, прекъсван от паузи, през които той отпиваше очевидно гореща напитка. Явно го бях хванала по време на неделната следобедна закуска.
- Добре... Хайде тогава да се видим, щом желаете. Но отсега да се разберем, че никога не сте ми се обаждали и срещата ни изобщо не се е състояла.
- Напълно съм съгласна с вас - съвсем сериозно одобрих условието му аз.
Конспиративното му държание донякъде ме развесели. То ми напомни епизоди от увлекателни филми, които бях гледала навремето, и възбуди въображението ми, където се мярнаха сенките на реални и измислени шпиони. Впрочем в това нямаше нищо смешно или забавно. Отнасяше се за моя живот, с който двамата братя жонглираха като еквилибристи. За живота ми, който постепенно затъваше в тинята на тяхното старо съперничество.
- Знаете ли кафе-ресторант „Марли“ в двора на Лувъра?
- Да... Никога не съм ходила, но се сещам.
- Ще бъда там след един час. Точно след един час.
- Съгласна съм.
- И моето семейство е на път да се разпадне и никак не ми се иска това да се случи в неделя вечер, само две седмици преди лятната отпуска.
Последните му думи прозвучаха някак по детински наивно и ми дадоха да разбера, че от всичко най-много държи на потомството си, а това искрено ме трогна.
София: 3 пропуснати повиквания. Видях това на екрана на мобилния си веднага щом затворих. Чувствах, че не съм в състояние да разговарям с нея в момента. А може би завинаги.
Приготвих се набързо и избрах малко по-съблазнителен тоалет от сакото и панталона. Бъдещият ми събеседник никак не бе безразличен към пищните ми прелести. Трябваше да се възползвам от това, за да го извадя от равновесие и да се сдобия чрез него с малко повече сведения, отколкото бе разположен да ми предостави. И така, дълбоко деколте, повдигащ бюста сутиен и пола до средата на бедрата.
Обличайки се по този начин, нямах никакво намерение да го свалям. Впрочем по време на
разговора ми с Маршадо
прелестите ми изиграха своята роля без мое участие. Бях
оставила красотата си на автопилот. Гърдите ми стърчаха по свое собствено усмотрение. Бедрата ми се разголваха толкова, колкото сами пожелаеха.