Това изобщо не ме засягаше...
И все пак, докато се обличах по този начин, неволно се сетих как един ден в мое присъствие София се зае да открие съвършените одежди, способни да подействат и на
най-задръстения или най-здраво владеещия емоциите си мъж. Те би трябвало да са съставени от рокля, бельо и високи токчета, но задължително всичко да бъде едновременно впито, прозрачно, подчертаващо фигурата и предназначено само и единствено да изложи на показ прелестите, така че никой мъж да не може да им устои. Според нея всеки, който я види, би трябвало мигом да изпита неудържимото желание да й се нахвърли. Питам се дали тогава тя успя да открие тази магическа формула. Мисля си, че изобщо не се нуждаеше от
нея, за да вкара в леглото когото си ще.
(Ръкописна бележка от 14 юни 2009 г., съставена от мен)
Изтупана така, както отдавна не бях го правила, слизах по дългата вита стълба, когато Арман ме посрещна на последното стъпало:
- Анабел... Излизате ли?
Бих могла да се закълна, че в гласа му едва доловимо избръмча упрек. Масивната му фигура доста разубеждаващо за-пречваше пътя ми.
- Да. За малко. Защо?
- Бих искал да уточня с вас някои подробности.
- От какъв характер?
- Ами например доставчикът на сенници не разполага с такива в екрю. Трябва да се подбере друг цвят. И то незабавно... В противен случай просто няма да ги получим навреме.
В момента се чувствах толкова далече от сенниците в цвят екрю, от доставчиците за сватбата... и изобщо от брачния съюз, сключен под каквото и да било шапито...
- Нали може малко по-късно? - небрежно отклоних предложението му аз.
Преодолях естественото препятствие на изпъкналия му корем и точно в този момент в ума ми блесна неочаквана мисъл. Бързо разрових чантичката си, за да намеря големия ключ, с който никога не се разделях. Просто интуиция.
- Арман... Този ключ ви е познат, нали?
Той сви изненадано очи под гъстите си вежди, преди да се реши да отговори:
- Не, нищо не ми говори...
- Дали случайно този ключ не е от входната врата на „Рош брюн“?
Той ме погледна смутено и с известен упрек, сякаш според него аз не би трябвало да имам нещо общо с убежището на семейство Барле.
- Нямам представа. Нали знаете, ходил съм там само един-два пъти.
Аз пък знаех, че лъже. Помнех думите на Луи: „Арман пре-скача веднъж годишно, за да я наглежда...“
- Добре. Ще видим - приключих разговоря с подчертано загадъчен тон.
Ще видим на място, обещах на себе си аз. В крайна сметка нали се предвиждаше двамата с Давид да прекараме в „Рош брюн“ медения си месец?
Никак не бях сигурна, че там непременно ще потече мед. Не бях сигурна в нищо.
Колата напредваше бързо по почти пустата магистрала. От време на време изпреварваме някой камион, нарушил забраната за движение в неделя, сподирени от похотливия поглед на изморения шофьор. Все още високото слънце изчезваше при всяко навлизане в тунел, а такива имаше немалко в участъка преди пункта за пътна такса. София изобщо не намаляваше с наближаването на радарите въпреки предупредителните табели. Откакто потеглихме от улица „Тур де Дам“, двете не бяхме разменили нито дума, а дори да се опитахме, казаното щеше да бъде отнесено от силния вятър, който нахлуваше през вдигнатия покрив на кабриолета и грациозно си играеше с тъмните къдрици на моята приятелка.
- Значи, вече имаш кола? - бях я запитала по телефона с леден тон.
- Не е моя. На Пеги е. Все ми повтаря, че ако имам нужда от кола...
Пеги. Другата най-добра приятелка на София, която споделяше детските й спомени, а тя, в припадък на щедрост, я бе въвела преди мен в „Нощните красавици“.
- Е, смятам, че тъкмо сега нуждата е налице повече от всякога.
Според Ребека обаче Пеги бе „типична досадница, която постоянно създава неприятности“. В края на краищата бе напуснала агенцията при неясни обстоятелства и бе подала жалба за изнасилване срещу свой клиент, който бил настоял да довършат вечерта не в „Шарм“ при господин Жак, а в друго, далеч не толкова реномирано заведение.
Там се бил опитал да повтори някои особено пиперливи сцени от някакъв еротичен бестселър, но явно насилието, с което са били съпроводени, не се харесало на деликатната Пеги, дребничка и с несъразмерно голям бюст, основното нейно средство за привличане на мъжете. Показания пред полицията, процес, уреждане по финансов път... Това бе причинило депресия у младата жена, но и бе опетнило репутацията на горещите момичета на мадам Сибони.
„Бръмбарът“ с подвижен покрив пое на запад по отклонението, далеч от столицата, далеч от разкритията, направени през последните часове... За да стигне по-бързо до края. Знаех, че именно това трябва да се случи, и затова се наложи да прибягна до услугите на предателката София.