Щедрото до този момент слънце започна да залязва и въздухът стана по-свеж. Спряхме на една отбивка на магистралата, за да вдигнем гюрука на „бръмбара“. Дори не обърнах внимание къде се намираме. До началото на летните отпуски оставаха още две седмици и сега тя беше почти безлюдна: нямаше ги наоколо детските викове и мазните хартии, характерни за летния сезон.
София зареди с парите, които й дадох, все така без да разменим нито дума. Едва стотина километра по-нататък, малко преди да завием надясно по посока на Рен, аз най-сетне наруших мълчанието. Защо точно в този момент? Не бих могла да кажа. Може би защото вече бях готова. Освен това по природа не бях злопаметна. След като предателството, така или иначе, беше налице, по-добре бе да разбера защо е било извършено. Да науча истината.
- Как се запознахте с Луи? - започнах направо аз.
- Кълна ти се, изобщо нямах представа, че това е Луи Барле.
Стори ми се искрена.
- А кой смяташе, че е?
- Клиент... Клиент като всеки друг.
Първо убождане в сърцето: значи, бе спала с него.
Тъй като я бях сменила на волана, можах единствено да го стисна с все сили. Затворих за момент очи, но София веднага се провикна:
- Хей! Внимавай!
Дойдох на себе си и продължих с въпросите.
- Той изобщо ли не ти каза името си?
- Не. Представи се като Ришар.
Ришар се казваше неговият шофьор.
- Сама знаеш, че много мъже постъпват така - припомни ми тя. - Предпочитат да запазят анонимност, в случай че...
В случай че жена им се окаже прекалено любопитна. В случай че по-късно се срещнем в далеч не толкова интимна обстановка. Или пък, което бе далеч по-малко вероятно, въпросният мъж се окаже девер (и любовник) на най-добрата ви приятелка.
- Често ли се виждахте?
- Два-три пъти, не си спомням точно.
Напротив, отлично помнеше броя и обстоятелствата на техните срещи. Ала, ако съдех по тъй неприсъщия за нея смирен тон, явно се опитваше да ме щади. Въпреки гнева, който така не можех напълно да сподавя, бях й признателна за това.
- И... как успя да те убеди да дадеш интервю за онова, което вършиш?
- Заяви, че бил журналист и писател.
- Спомена ли за коя медия работи?
- Не. Каза само, че бил на свободна практика, а след това предлагал материалите си на продуцентски къщи, на осведомителни агенции, а понякога направо на някой телевизионен канал. Дори спомена, че „може да стане така, че интервюто изобщо да не бъде излъчено“.
Сигурна бях в способността на Луи да представя и най-опашатите лъжи със съвършено невинен вид. Без съмнение София не бе имала случай да забележи прословутата трапчинка на бузата, която никога не мамеше.
- Но нали не си забравила, че Ребека ни забрани да коментираме поръчките, които изпълняваме.
- Не, не съм... Но той ми обеща, че анонимността ми ще бъде запазена. Че гласът ми ще бъде променен. С една дума, никой няма да може да открие моята самоличност.
Никой с изключение на мен.
- И плати ли ти?
Погледнах в страничното огледало за обратно виждане, преди да изпреваря колата пред нас, и тази маневра позволи на София да си спести отговора. Само че мен не можеше да измами. Цъкането на мигача звучеше в ушите ми като признание.
- Е? - настоях аз. - Много ли ти плати?
- Две хиляди.
- Евро?
Гласът ми се задави.
- Ами да... Естествено, че не копейки.
- В брой, разбира се?
- Да. В банкноти по петстотин. Никога не бях държала такива в ръце... Нямаш представа какво усещане за сила ти вдъхват!
При тези обстоятелства онова, което отначало бях приела като удар с нож в гърба, се оказа обикновено безпаричие, инстинкт за оцеляване. И алчност, естествено. А Луи, изглежда, чудесно е знаел в какво положение е тя, както и широките пръсти, с които харчеше, за да се досети, че би приела подобно предложение без всякакво колебание или скрупули.
Изобщо не можех да повярвам, че изборът на моята приятелка е бил случаен. А още по-малко невинен. Цел на тази негова особено коварна комбина съм била аз и единствено аз.
Без отговор оставаха безброй детайли, безброй въпроси. Ако излъчването на репортажа е било предназначено да разклати положението ми, какви резултати очакваше самият Луи? Да бъда уволнена? Да си подам оставката? Напускането на БТВ със сигурност би ме предоставило изцяло на негово разположение. Ала желаеше ли в действителност той да ме унижава до такава степен?
Етап след етап, километър след километър въпросителните преминаваха от единия брат към другия, от Луи към Давид. Всъщност сърцевината на загадката се състоеше именно в това: ако Давид още от самото начало, още от първата вечер е бил наясно с моите ангажименти... защо Луи се бе опитвал да ме изнудва?