отсрещния тротоар.
Входът на „Бригантен“, „сауна-зала за отдих“, напомня
плажен павилион, прилепен към правоъгълна постройка от сива ламарина, която по нищо не се отличава от съседните. Влизам във вътрешността с маска в ръка. Коридорът сякаш води към басейн. Чист, бял, хигиеничен. Някакъв тип с фигура на културист, с бръснат череп и тениска, която подчертава гръдните му мускули, се обръща към мен като към стара позната:
- Вие сте Ел. Ето вашия пеньоар и хавлията. Съблекалните са вдясно.
- Колко ви дължа...?
- Николко. Всичко е уредено.
Натрапчивата миризма на хлор изобщо не предразполага към любов. Двама мъже с фигури като на портиера седят на тясна пейка и се събличат без всякакво стеснение. Обзема ме неувереност, защото младежите не ми обръщат никакво внимание, когато на свой ред започвам да се събличам, обърнала към тях апетитния си задник, спестявайки им гледката на гърдите и окосмената част.
Тръгвам след тях към залата, вече с маска върху лицето и полуразтворен над едрите ми гърди пеньоар, и опасенията ми се потвърждават: „Бригантен“ е заведение за срещи само между мъже. Аз съм единствената жена. Може би дори първата, проникнала на това място.
Помещението е
предназначено за начално сближаване. Петнайсетина мъже с хавлии около кръста си
разменят погледи, пускат си ръка леко или по-смело, а някои дори си разменят целувки.
Един от тях ме забелязва и решително ме хваща за ръката:
- Ел... Оттатък става по-интересно.
Подобно на гиганта, който ме бе посрещнал, вероятно и той е предупреден за
пристигането ми. Никой не проявява
учудване от присъствието ми тук. Изглежда, всички го приемат като нещо нормално.
По коридора, слабо осветен от редица мъждукащи червени лампи по тавана, той ме отвежда до тясна и още по-тъмна ниша. След като очите ми привикват, успявам да установя броя и позата на нейните обитатели. Според мен са около петнайсетина. Посреща ме хор от пъшкания, а отвъд ниската вратичка, като в американски бар, до мен достига не само шумът, но и миризмите, с които е изпълнено помещението. Те представляват смесица от пот, различни марки тоалетна вода с мускатова, морска или цветна тоналност, а също и особен мирис, за чийто произход не храня никакви съмнения. Повечето от мъжете са разделени по двойки в кучешка или мисионерска поза, но има и тройки, както и карета, при които не може да се разбере кой кого смуче и кой в кого прониква. Постепенно смущението ми се разсейва и се възползвам от дадената ми привилегия да бъда единствената жена, която може спокойно да наблюдава, без да се налага да взема участие. Начинът, по който млад, строен, около двайсетгодишен младеж смуче непропорционално големия член на своя любовник, ме стъписва. Очевидно той влага нещо повече от старание или охота. Сякаш изпитва по-силно
удоволствие от мъжа, когото гали с нежните си, всеотдайни устни, влажни от семенна течност. Когато партньорът му еякулира в гърлото му, той започва да хълца, сякаш е получил
оргазъм, а не просто се е задавил.
Ненадейно от масата се отделя някакво тяло и застава пред мен. Стройно. Мускулесто. Възбудено. Не мога да откъсна очи от него. Струва ми се, че разпознавам всяка извивка, всяка изпъкналост на този изваян бюст. Не смея да вдигна очи, за да видя лицето. Боя се, че ще се окаже познато... Ала призракът на Луи се стопява. Мъжът, който ме наблюдава, се оказва метис, чиято мургавина успявам да различа въпреки слабото осветление. Той се изравнява с мен и ме отминава. Не бих могла да кажа дали изпитвам облекчение, или
разочарование.
Питам се какъв е смисълът на този нов етап от нашите
отношения. Защо ми показва всичко това? Виждам само един отговор: кара ме да вкуся неговите първични преживявания, освободени от всякакви табута и прегради, тези спонтанни, понякога непохватни прегръдки, които при това поразяват със своята чиста неподправеност, освободена от всякакви условности. Тук няма красиви и грозни, няма бедни и богати, няма добри и лоши.