господства единствено желанието.
- Вземи, това е за теб.
Моят водач отново се появява и ми подава изкуствен пенис със стряскащи размери. Не мога да си представя как ще вкарам подобно чудовище в себе си. А още по-малко пред всички тях, колкото и заети да са в момента. Ето защо опирам гръб в стената, разтварям
крака само колкото е необходимо и пъхам два пръста от него във влажната си цепка. Отдавна не съм била толкова подмокрена. Вагината ги поема като лакома уста. Движението на ханша ми е леко, бавно и въпреки това достатъчно, за да вкара в мен необходимата за моята наслада дължина. Охканията ми се прибавят към техните. Аз съм тяхната дива. Аз съм тяхната солистка. И когато накрая оргазмът избухва в мен, съпроводен от продължително стенание и поглед, вперен в техните лъскави членове, бих могла да се закълна, че виковете
им са приветствие към мен.
Неизвестното е изследвано.
(Ръкописна бележка от 15 юни 2009 г., съставена от мен)
15 юни 2009 година
Прибрах се доста късно. А, както предположих, София бе излязла твърде рано, защото заварих къщата празна. Явно й бе омръзнало да рови купчината стари фотографии и бе решила на свой ред да се отдаде на развлечения по свой вкус. Не ми оставаше нищо друго, освен да не заключвам заради нея желязната и входната врата. Не съм чула кога е спряла колата пред вилата, нито кога е влязла, защото след изтощителното преживяване бях потънала в дълбок сън.
Двайсет и едно пропуснати повиквания, седем съобщения.
Това ми показа мобилният телефон, когато се събудих. Учудих се, че Давид не е дошъл лично да ме потърси. Или пък да изпрати някого от хората си. Кой знае: може би Арман не ме бе издал, което само засили удивлението ми. Сетих се освен това, че вече беше понеделник, първият ден от седмицата, когато всяка минута от разпределението на времето му вече е запълнена. Бе изцяло подчинен на задълженията си. Това, че жена му си е „обрала крушите“, естествено, е неприятно, камъче в лачената му обувка, но далеч не толкова важно, колкото жизненоважните проблеми, които изискват от него незабавно решение.
- Здравей, палавнице! - приветствах София, която се появи, облечена в стара тениска и някакви антични гащи.
Тъмните й къдрици падаха върху лицето, но се досещах, че е посърнало. Сигурно бе прекарала дълга и напоителна нощ. А известна част от нея в хоризонтално положение. От София всичко можеше да се очаква.
- Ох... По-тихичко!
Стискаше главата си с две ръце, запушила уши.
- Яка вечер?
- Хм... Имала съм и по-яки - изкиска се тя, подчертавайки непристойното двусмислие. - Но не беше зле.
С престорената уплаха на благовъзпитано момиче вдигнах ръка, за да запуша устата й.
- Не ми казвай нищо. Нищо не искам да знам.
- Така или иначе... нямам сили да говоря.
- Закуска?
- Давай! Но само едно дълго кафе.
Нощната буря бе отстъпила място на слънчево утро. Съпроводени от прозрачно синьото небе, двете спряхме в центъра на града и се разположихме на една тераса, недалеч от плажа. В заведението почти нямаше посетители. Закръгленият, приветлив сервитьор с нескрита радост се втурна да обслужи двете млади жени, „колкото красиви, толкова и изискани“, и ги обсипа с куп дребни подаръци: второ кафе от заведението, допълнителна порция масло и конфитюр, приготвен на място портокалов сок вместо фабричния, който присъстваше в менюто.
Възможно ли е една жена да бъде неудържимо привлечена
сексуално от мъж, у когото всичко я отвращава?
Това е най-важният въпрос, който това лято присъства върху първите страници на всички ежедневници. Една писателка, известна като заклета феминистка, наскоро бе публикувала роман, в който описва горещата си връзка с пропаднал политик, замесен две години преди това в секс скандал. Прехласва се от мъжа, когото сама нарича „свиня“, двайсет години по-възрастен от нея, чиято едва ли не наркотична зависимост от груповия секс и от секса въобще е станала причина за преждевременния и позорен край на политическата му кариера. Описанията, които тя прави на особените му предпочитания, са едновременно вълнуващи и възмутителни. Чета критичните публикации по повод този роман и се питам дали вече съм изпитвала подобно увлечение. Не непременно към грозни или покварени мъже. Без съмнение обаче би трябвало да обърна внимание на въздействието, което оказват върху младата ми персона по-възрастните мъже.Твърде лесно би било да обясня това с липсата на баща, която се опитвам да запълня. Но в това мое влечение има и друга, по-първична, по-животинска страна: тяхното тяло е по-грубо, по-окосмено; главичката на члена им е потъмняла от времето; скротумът им е по-обемист и тежи в шепата; миризмата им е по-остра; обожавам тези атрибути, присъщи на стара маймуна. Никога не бих предпочела пред тях розовата и голобрада свежест на младите макаци. За да ми се хареса, тялото на един мъж не бива да се свежда до нежни ласки. То би трябвало да бъде по-скоро груба ръкавица, способна да одере кожата ми. Вече съм установила и още нещо: макар по-оскъдна, тяхната сперма е по-лепкава, по-гъста. И именно това ми харесва.