На отсрещната стена открих още по-странен детайл: въпреки бледожълтите тапети ясно личаха тъмните очертания на врата. Води към апартамента на Луи!, сетих се аз със свито сърце, но се постарах да се овладея, преди домакинята да се е върнала с чаша в ръка. До нас достигна уханието на парфюм „Шалимар“, примесен с жасминовите пари на чая.
Гледах я как машинално върти лъжичката, макар да не бе сложила захар, и се сетих за последната ни среща и изобщо за нейния живот. Битието й също бе лишено от реален вкус, лишено бе от нежността, която Луи й бе отказал. Окончателно изоставена от вечния си любовник, тя така и не бе успяла да се съвземе от понесената загуба. Нищо не бе успяло да запълни тази празнота нито в любовта, нито в бизнеса и през нея изтичаше цялата й енергия.
Пронизва ме мисъл, но аз мигом я отхвърлям: три жени в една стая, обладани (или почти) от един любовник. Трябваше ли да тъгувам? Или може би да се смея? Възмутително ли бе
това... или възбуждащо? С коя от нас в крайна сметка му е било най-приятно? С най-красивата, с най-влюбената... или, противно на логиката, с най-непокорната?
(Ръкописна бележка от 16 юни 2009 г., съставена от мен)
Тя вероятно очакваше да мина в настъпление, но въпреки това въпросът ми я завари неподготвена:
- Ребека, през коя година бе основана агенцията „Нощни красавици“?
Вече знаех отговора. Информацията присъстваше в сводката за регистрацията на фирмата, чрез която се бях добрала до нейния адрес. Просто исках да го чуя от нейната уста.
- През февруари 1992 година.
Точно. С други думи, две години след смъртта на Орор. Очевидно тя не е била една от нас.
- А преди „Нощни красавици“?
София поне веднъж се държеше уместно и не вземаше участие в разговора.
- Ръководили ли сте други агенции със сроден предмет на дейност?
- Не, тази бе първата. Преди това работих като служителка за връзки с обществеността.
- За коя фирма?
- За различни зрителни зали и за един киноразпространител. Но това беше отдавна.
Без съмнение близките познанства, които излагаше на показ върху стените, датираха от онзи период. Предположих, че по-късно мнозина от същите тези личности са попълнили редиците на клиентите в нейната агенция.
- Вероятно не сте дошли тук, за да обсъждаме моята кариера? - пошегува се тя с лека носталгия в гласа. - Ако мога да я нарека така...
Сега, след като бе предала Луи в мои ръце, след като виждаше в мое лице официалната пазителка на мъжа, към когото вече не знаеше как да се отнася, й оставаше да живее със спомените от миналото. Да живее в този апартамент, който не след дълго трябваше да напусне. Окончателно. Същата онази жена, която при нашата първа среща ми се бе сторила тъй уверена в себе си, сега напомняше претърпял крушение кораб, изхабен от бурите, изоставен в далечния край на пристанището, където никой не му обръща внимание. Олющен. С много пробойни. С разбит корпус.
- Последния път... - продължих аз разпита. - Защо не ми казахте, че Давид е собственик на „Нощните красавици“?
Името му, естествено, не фигурираше във фирмения регистър. Бе достатъчно хитър да не допусне това. Скрил се бе зад подставено име, принадлежащо вероятно на някой акционер, което не бях имала време да проуча.
Тя бързо примигна и по този начин показа, че въпросът я е изненадал не по-малко от първия. Сетне отпи голяма глътка чай и вдигна очи към тавана:
- Дори не те питам от кого си чула това...
- Така или иначе, няма да ти отговоря - отвърнах натъртено. - Знаете правилото: журналистът винаги пази своите източници.
Нямах никаква причина да прикривам Франсоа Маршадо. А и рано или късно Давид щеше да разбере откъде е изтекла информацията. Ала това засягаше само неговия стар приятел, самия
него и мен.
- Давид просто ми даде назаем пари за учредяването на фирмата - вяло се оправда тя. - Има вече петнайсет години оттогава... Нищо повече.
- Искате да кажете, че изобщо не притежава дял? - намеси се София, която пърхаше от нетърпение до мен.
- Напротив. Само че отдавна не е мажоритарен собственик.
Това лесно би могло да се провери, само че всички тези административни подробности не ме задоволяваха.
- Не ми отговорихте: защо скрихте от мен ролята на Давид в „Нощните красавици“? Защо не ми казахте, че е знаел каква работа върша вечерта на нашата първа среща?
- Толкова ли е важно? - запита тя с присвити очи.
- Да - отвърнах твърдо аз.
При това разполагах само с няколко дати, с откъслечни сведения, подправени с порядъчна доза интуиция. Нищо не говореше, че дейността на неговата агенция е пряко свързано с драмата на Орор Делбар. Нямаше и обяснение за деликатната позиция, която заемах между братята Барле, нито за някаква връзка между тези две загадки.