С какво обикновеното момиче, каквото бях, е могло да оправдае седемнайсет години търпение и усилено търсене? Нима имаше мъж, който да посвети толкова време на едно нелепо дирене? И всичко заради мен, заради нас? Не смеех да призная пред себе си колко безсмислено изглежда това.
Член четвърти: Да бъде отдадена почит на героите.
Изтегната до Фелисите, заровила нос в пухкавата й козина, се отдадох на мислите си, привидно отпусната, но вътрешно напрегната до крайна степен. Взех в ръка Тайни жени, но не можах да прочета нито ред. За пръв път от много дни насам не написах дори една дума в тефтерчето „Десет-пъти-дневно“.
Ерос и Танатос. Неотделими. Така е, но има моменти, когато човек навлиза изцяло в едно от тези царства до степен да не може да мисли за другото. Тогава той е изцяло отдаден на секса или на смъртта, като единият от играчите се оттегля и оставя свободно поле за действие на своя вечен партньор, прекъсвайки за момент вихреното и натрапчиво танго.
През онази сутрин и през следващите часове големият печеливш беше смъртта. Стаята на една умираща, която неотдавна бях напуснала... Роклята на една мъртва, която се канех да нося... И още една покойница, която предстоеше да заместя в прегръдките на нейния съпруг, по-жив от всякога.
- Ще ми се сърдиш ли, ако изляза тази вечер? - запитах аз Давид, който тъкмо оглеждаше заедно с Арман списъка на поканените.
- Не... Разбира се, че не. Къде ще ходиш?
- София организира в моя чест импровизирана раздяла с моминството.
- Аха... Ясно. Забавлявай се на воля тогава.
Пресилената му усмивка го опровергаваше.
- Често казано, щеше ми се да остана тук, за да ви помогна...
- Защо?
- Неудобно ми е някак. А освен това подобни събирания по женски никак не са ми по сърце.
- Хайде, хайде, върви! Сигурен съм, че ще ти бъде приятно. София изглежда доста забавна.
Той, който бе изфабрикувал от край до край нашия роман и определил до най-малка подробност нашия брак, сега проявяваше необичайна щедрост. Сякаш вярваше в целебните свойства на импровизацията.
Опитвах се да убедя сама себе си, че това ще бъде последната моя лъжа. Че след това ще се превърна в образцова съпруга, колкото и дълго да трае нашият съюз. Един час или цял живот.
Член пети: Да бъде направен основен преглед на възпиращите сили.
Изобщо не се учудих, когато няколко минути преди това открих поредния сребрист пакет. Веднага пропъдих налудничавата идея, макар в тон с добрите ми намерения, да го отворя пред Давид. Да разкрия пред него как брат му се е възползвал от собствената му тактика, как се е вмъкнал като пътник без билет в опит да ме изтръгне от прегръдките му. Да му разкажа за „Шарм“, за стаите без номера, за срещите...
Ала нямаше смисъл допълнително да насъсквам двамата братя един срещу друг. Часът за равносметка, така или иначе, скоро щеше да настъпи.
Освен магнитната карта за „Шарм“ и обичайната визитка, в кутийката имаше само един предмет: черни мъжки боксерки, каквито видях опънати по задниците на клиентите в „Бригантен“. На коя ли прочута куртизанка съответстваше този атрибут? Докато въртях между пръстите си памучната тъкан, вниманието ми бе привлечено от една особеност. Освен обичайната подплата отпред, такава имаше и откъм задните части. При опипване усетих няколко секретни копчета, които изобщо не бяха декоративни. С тяхна помощ се откриваше отвор, не по-голям от билет за метро. Вече бях виждала подобно приспособление на дамски слипове откъм цепката, предназначено да послужи при спешни случаи. Присъствието им тук ме накара да се замисля. Край на колебанието ми сложи новата повеля:
8 - Забраната ще нарушиш
Ето какво ми бе подготвил в своето безумие Луи в навечерие-то на моята сватба. Тайната врата. Забраненият вход. Пълната капитулация за мъжа и за жената... Разкриването на нов отвор на удоволствието, на ново огнище на усещания, интересна и едновременно плашеща перспектива.
Член шести: Заздравяване на съюзите.
Затворих се в гардероба на спалнята и, далеч от недискретни уши, се обадих на София. И дума не можеше да става да отида сама на тази последна среща.
- След колко време можеш да бъдеш в хотел „Шарм“? - прошепнах аз.
- На работа съм, така че...
- Къде? На „Пигал“ ли?
- Да. Остават ми още няколко тура.
Представих си я такава, каквато я бях видяла преди известно време, изложена на погледите под червената светлина, с разтворена вагина, пъхнала вътре два пръста...
- Ел, ако обичаш. Ще те компенсирам за загубата. Почакай. Ако си тръгна сега, ще трябва да се простя с работата си!