- Мамка му, Ел, да не си си наумила да преправяш сватбената си рокля? Ти сериозно ли?
- Хм... Значи, и двете сме наясно, че е прекалено сериозна като за моя вкус.
София направо се задъхваше от изненада и възмущение. Дори протегна ръка с намерение да ми попречи да извърша подобно светотатство.
- Имаш ли представа колко струва подобна рокля?
С една дума, сама не знам какво ме бе прихванало в този момент. Най-простото и удобно
обяснение, които ми хрумна, бе: да бъда себе си.
- Ами да, точно затова... - махнах уклончиво аз. - Проблемът е именно в това, че знам колко струва.
Не бях сто процента сигурна. Тогава не бях, а и до ден днешен не съм сигурна дали се нуждаех от някакво оправдание за това, което се канех да извърша. Просто исках да направя тази броня от коприна и бродерии по-приятна. Да прибавя малко цвят, моите цветове, за да забравя на кого тази дреха е служила за погребален саван.
Интуиция: нашите фантазми са като декоративните парчета плат, които красят моите
рокли.
Поставят ги тук или там, върху реалността на нашите пориви, за да им придадат колорит, да скъсат с монотонността. Благодарение на тях преправяме по наш вкус сексуалността си.
Примери за подобни платки: уста, впита във вагината ми; мъжки торс, долепен до задника ми; език, който ме ближе отгоре надолу, сякаш за да ме измие...
(Ръкописна бележка от 18 юни 2009 г., съставена от мен)
Действайки ловко с ножицата и иглата, набързо изфабрикувах цяло поле от диви цветя, на които нарочно придадох груб вид и ги закрепих върху плата с колкото се може по-видим шев.
София бе изгубила ума и дума, без да смее да ми попречи в пъкленото дело, с което се бях захванала.
- Не се ли боиш какво ще каже Давид?
- Да се боя ли? Не... Вече от нищо не се боя - отвърнах с едва доловима сянка на колебание.
Докато работех яростно с иглата, й разказах за вече доказаното съучастие на Арман в игрите на братята Барле и интригите им, достойни за крими роман. Като знаех това, вече можех да вложа на свой ред малко фантазия и бунт в съвършения сценарий, който със своята неумолимост би могъл да ми отреди съдбата на Орор.
- Сега ми стана ясно откъде Луи е знаел всичко за мен, преди още да се запознаем. Разполагал е с двама шпиони на място!
- И какво толкова е узнал? - полюбопитства София.
- Дори не можеш да си представиш. Подробности, които човек споделя само в леглото.
Тя бе способна да разбере и да приеме и най-извратените неща, но и за нея имаше известни граници и морал. Сред тях беше тайната на личния живот.
- Искаш да кажеш, че Давид е стигнал дотам да му описва как се чукаш?
- Като имам предвид някои от нещата, които ми е писал...
Направих равносметка на всички съкровени тайни, споделени с Давид, и ако не той беше източникът, предпочитах да не знам откъде Луи се е сдобил с тези сведения, за да ги прочета по-късно в тефтерчето си: как открих секса, първият ми път, предпочитанието към кучешката поза, изключителната ми чувствителност дори към най-слабите миризми, моите „Не“, а не толкова „Да“ по време на оргазмите...
- ...не може да има никакво съмнение.
- Гнъс! - възмути се съвсем по момичешки София.
Изкикотихме се тихичко, заболи носове в пищните вълни коприна.
Скоро приключих с майсторенето. София не се осмели да направи никакъв коментар, защото знаеше, че изобщо не ми пука от нейното възмущение. И тогава, също в деня, когато Давид ме бе обладал върху масата в трапезарията и когато сам или почти сам ме бе докарал до оргазъм, аз се плъзнах в чудната рокля.
- Ау! Просто: ау! - възкликна тя, ококорила красноречиво очи. - Не знам дали моята рокля може да накара някого да ме изнасили... Но твоята определено може да накара кой да е мъж да се ожени за тебе.
Засмях се сдържано на забележката й, когато мобилният ми телефон заподскача върху леглото, където го бях захвърлила, преди да се захвана за работа. Кодът показваше повикване от телефонна централа.
Под вторачения поглед на София, която ставаше все по-напрегната по време на проведения от мен странен диалог, аз се задоволих да отговарям едносрично в знак на потвърждение.
- Болницата ли беше?
- Да... - отвърнах аз.
- Значи...
Краят. Свършекът. Заключението. Пределът. Последната спирка, отредена на всекиго от нас и в случая на точно определена жена. Изборът пред нея беше огромен и именно поради това така и не го произнесе.
Оставих мобилния на леглото, сякаш дебелата покривка би могла да го погълне, и заедно с него лошите вести.
- Не, все още не е свършило... Но тя иска да ме види на всяка цена. Трябва да отида.