- Какво има? - въздъхнах аз.
- Нищо... Ако продължа по този начин, ще свърша твърде бързо.
Сподавих онова „Нима вече?!“, което бе на път да избликне от гърлото ми, и насърчително го дарих с едно:
- Добре... Добре, любов моя, изчакай.
Понякога съм чувала от приятелки да се оплакват, че някои
от любовниците им, все пак далеч не всичките, били прекалено издръжливи. „Два дни минаха и продължава да ми пари!“ Има и такива мъже. Що се отнася до мен, имала съм работа по-скоро със стандартния тип „три бързи и след това довиждане“, или по-често
задължителните десетина минути. Бих искала поне веднъж да усетя какво означава да бъдеш изпълвана дълго, изцяло, докато вагината ми забрави какво означава да е празна. Дали наистина е дотам болезнено? Дали в действителност това не е чувство за пълнота, за мощ
дори, пробудено от тъй продължително задоволяваното желание? Способен ли би бил един мъж да остане в мен, в ерекция, дори и неподвижен, в продължение на часове?
(Анонимна бележка от 6 юни 2009 г.: откъде-накъде се занимавам с подобни неща???)
Донякъде опиянена, чувствах задните си части в шепите му, горда с техните форми. Бях поставена в нелепа поза на безпомощност, макар удоволствието му да зависеше изцяло от мен, и за пръв път се престраших да произнеса „любов моя“. При това почти без да съзнавам това. Не зная дали той бе дочул моето неочаквано признание. Вероятно обаче е бил насърчен, защото постепенно възобнови с нова жар постъпателното движение. Но не би трябвало да кажа „нова жар“, защото преди изобщо не бе достигал подобен ритъм и не бе проявявал подобно желание да проникне колкото се може по-дълбоко в мен.
В резултат от постоянното блъскане в тази топла и кадифена бездна, той предизвика в корема ми лек трепет и едва доловима контракция. Чувствах се все така далече от оргазма, но в тази част на тялото ми се пробуди по-скоро надежда, отколкото действително усещане за кипяща и бушуваща наслада.
- Харесва ли ти така?
- Да... простенах аз и съзнателно засилих жалостивото си мяукане. - Продължавай!
Всички жени и дори аз знаем, че в симулацията, която не се отнася до върховното наслаждение, а се свежда до подчертаване на отговорите, които дават ерогенните ни зони на предлаганите ласки, няма нищо укорително. В такива случаи тя представлява насърчение към партньора с надеждата - нерядко възнаградена - той да вложи повече старание и да ни отведе там, където и двамата искаме да стигнем. Тя представлява нещо като турбо за нашето удоволствие, което понякога е доста лениво и опърничаво.
В момента, когато той излезе от мен, аз задържах корема му, за да му предложа едно бавно, постепенно и стигащо докрай проникване. Както можеше да се предвиди, той не разбра жеста ми, приписвайки ми собствените си усещания:
- И на теб... И на теб ли ти идва?
Не. Може би не притежавах еротичните познания на София, но обожавах преди всичко онзи момент на несигурност, когато главичката на члена му докосва мокрите ми устни, гъделичка ги нервно, после бавно ги разделя, за да подири пътя си колебливо, дори плахо, а след това да се промъкне решително във влажните гънки плът към неведомите дълбини, които го очакват.
Сякаш за да възнагради усилията на Давид, обилие от влага ненадейно обля члена му. Той ускори движението, отдавайки се изцяло на задъхания му ритъм, което ми подсказа, че е на път да свърши.
Бяхме любовници от три месеца и този факт, както и серологичният тест, който и двамата минахме в луксозната лаборатория на улица „Сен Лазар“, направи ненужни презервативите. Онова, което двойките обикновено приемат като добра новина и дори като ключов момент в развитието на тяхната връзка, за мен, уви, беше...
- О, не!!! Не!
...знак, че любовната ни игра ще приключва още по-бързо.
Известно е, че прекият контакт на лигавиците засилва усещанията и ускорява края. (В коя ли статия бях прочела това? Кой знае?)
Той се изпразни в мен на продължителни, горещи и равномерни вълни, докато едната му ръка бе сграбчила дългите ми коси, както моряк би се вкопчил във въжетата по време на буря.
Накрая се отпусна върху извития ми гръб, обхвана гърдите ми и остана известно време в това положение. После все пак ме изправи и ме отнесе до необикновено широкото легло, което едва усети тежестта на телата ни, когато се стоварихме едновременно върху седефенобелите копринени чаршафи.
С притворени очи и лице, долавящо равномерния дъх на Давид, аз се оставих на вцепенението, което бе обзело и двама ни, макар че за разлика от него нямах особена причина да бъда в такова състояние. Опитах се да доловя и други сигнали от моя организъм, но напразно. С изключение на стомаха ми, който с доволно бълбукане смилаше чудесната вечеря, останалата част от тялото ми бе няма.