Следобед проведох няколко телефонни разговора: с мама, със София, както и няколко отрицателни отговора, получени от местата, където напоследък се бях явявала на кастинг. И ето че най-сетне пристигна есемес от Давид:
Тази вечер ще се прибера рано.
Искаш ли да излезем?
В речника на Давид „рано“ означаваше около 21 часа.
Не, съжалявам. Обещах на мама да я придружа за последния преглед преди заминаването за Л.А.
Толкова късно ли е
срещата ви?
Лъжата винаги крие риск, особено когато е отправена към човек, който в работата си от сутрин до вечер борави с полуистини. Би трябвало да бъда по-убедителна.
В осемнайсет и трийсет, но сам знаеш как стават нещата... Ще се наложи да чакаме поне един час плюс времето за консултация... Боя се, че ще приключим не по-рано от двайсет и трийсет или двайсет и един часа, а след това ще трябва да я придружа до дома.
Разбирам. Няма
проблеми. Изпрати ми
есемес на връщане.
Окей, но не ме чакай за вечеря. Сигурно ще хапна в Нантер заедно с мама. Знаеш каква е: отида ли при нея, не ме пус-ка да си тръгна.
Съвсем нормално.
Успех и на двете. Целувам те.
И аз те целувам. Още веднъж благодаря за всичко, което правиш за нея.
На последния есемес не получих отговор. Нямаше никакво съмнение, че Давид е влязъл на някое съвещание или е изникнала неотложна задача. Съобщението, което получих час по-късно, не идваше от неговия номер:
Покана от НК: среща в галерия „Албан Соваж“, улица „Севине“ № 15, в 20,30 часа. Клиентът ви очаква.
Поканата в електронен вид, приложена към това съобщение.
Приятна вечер.
НК - „Нощните красавици“. Като веща наставница Ребека всеки път ни изпращаше поръчката в последния момент, без да очаква потвърждение от наша страна. Въпреки това упорито ни напомняше, докато не се увери, че непременно ще отидем на уговорената среща. От това зависеше репутацията на самата агенция.
Отначало придружаваше поръчката с препоръки относно моето облекло. С времето, в резултат от единодушните положителни отзиви на клиентите, започна да ми се доверява.
При това по време на последната ни среща категорично й бях заявила, че за момента преставам да изпълнявам всякакви поръчки. Лаконичното ми обяснение бе: „по лични причини“. От полученото току-що съобщение обаче ставаше ясно, че това изобщо не я интересува. От нейна гледна точка аз продължавах да фигурирам в каталога на агенцията. Ето защо се налагаше да приема, като изпратих кратко потвърждение: Ще го имам предвид. Благодаря.
В крайна сметка повече от всякога се нуждаех от тези пари. И то по съвсем основателна причина: благодарение на тази последна поръчка, ако приемех, че вечерта ще приключи в хотел „Шарм“, часовникът от витрината на антикварния магазин „Нативел“ щеше да бъде мой. Или по-точно на Давид. Моят сватбен подарък. Начинът аз да го изненадам, да го накарам да затаи дъх.
Изобщо не предавах Давид, след като приемах тази последна жертва заради него. „Не предавам Давид“, повтарях си вътрешно аз като някаква мантра.
О, да, за последен път. Наистина.
- За последен път, нали?
- За последен път.
Опитвах се да вложа всичката си убедителност. Само че доникъде не стигах. Така и не успявах да убедя сама себе си: за последен път и след това всичко остава в миналото? Всичко сторено до този момент завинаги ще остане скътано единствено в паметта ми, където никой друг няма да може да проникне?
- Напомням ти, че вчера казваше същото - напомни ми София по телефона с морализаторски тон, докато си избирах парфюм. - И дори онзи ден!
За да не се поддам на чувството за вина, предпочетох да се съсредоточа върху дреболиите на настоящия момент. Най-напред облеклото: бухнала черна рокля с пачки от „Репето“ и съответните балетни обувки, както и черна кожена чанта „Ла Рю“ от „Нина Ричи“, с други думи, напълно в крак с модата, поне според моята неофициална консултантка. Сетне настъпи може би най-деликатният момент - изборът на подходящ парфюм.
Макар донякъде да се срамувам да се доверя на тези страници, трябва да призная, че
обожавам миризмата на мъжкия член. Не, по-скоро обожавам миризмата на члена на мъжа, когото обичам. Още първия път, когато току-що ме бе обладал. Дори днес, ако се съсредоточа, мога да извикам в съзнанието си тежкото ухание на ванилия, алкохол и