вехнещи цветя.
Оттам и въпросите, които постоянно си задавам относно аромата на моя собствен полов
орган и способността му да буди желание у партньорите ми, както техният у мен. Очевидно никой от тях не подозира, че когато срещна мъж, който дори малко ми харесва, един от първите непристойни въпроси, които си задавам, е на какво ли мирише? Дали ще заплени обонянието ми, дали ще предизвика пожар в главата ми и ще ме подготви да приема мъжа, който мирише по този начин?
(Анонимна бележка от 6 юни 2009 г., глупости!)
Без тоалетна вода се чувствах гола, не бях в състояние да изляза и да се покажа пред хора. Бях шестнайсетгодишна, когато работих почти всяка събота и неделя в продължение на няколко години в парфюмерията „Катр Тан“, в търговския център в Дефанс. По онова време се нуждаех от някакви доходи. Оттогава пазех десетина безплатни рекламни флакона и мостри, както и хронично непостоянство по отношение на парфюмите, избирайки ги според настроението.
- Тук ли си, или витаеш някъде?
София ме върна към действителността.
- Тук съм, тук съм...
- Само не ми казвай, че го правиш, за да можеш да купиш онзи отвратителен часовник за твоя милорд?
Винаги произнасяше подобни фрази с насмешливия тон на южнячка, но подражавайки на актрисата Арлети. Този път обаче улучи право в целта.
- Не! - възразих разпалено аз.
- Ами, лъжеш... Точно това имаш предвид! Каква си тъпачка! Даваш ли си сметка, че си на път да се омъжиш за първия срещнат тъпанар!
И така: „Мис Диор Шери“, утвърдена класика, като за малко по-възрастни от мен, опияняващ, но не прекалено. Натиснах два пъти бутона на спрея от двете страни на шията.
- Тъкмо като за Давид! - опитах да се пошегувам аз.
- Я кажи, всъщност как мина снощи? Каква беше голямата му изненада?
Без да знам защо, реших да премълча пред нея за решаващите събития от последните часове, включително предложението за брак и анонимното писмо.
- Нищо особено. Давид знае колко обичам омари и ме отведе на вечеря в „Дивелек“.
- Само не ми казвай: „Най-добрият ресторант за морски дарове в Париж“ и така нататък...
- Права си, нещо такова - прихнах аз.
- А продължението... също ли беше три звезди? - отново стана подигравателна тя.
- Е... Осемнайсет точки от двайсет възможни.
- Окей, разбирам... Всъщност не повече от девет точки и дори може би му давам твърде много.
По този въпрос София не може да бъде заблудена. Аз обаче мога да сменя темата.
- София, трябва да се приготвя...
- Тръгвай, моето момиче, тръгвай!
Точно това и направих, като взех такси, за да избегна възможно закъснение.
Галерията „Албан Соваж“ се намираше в долния край на улица „Севине“, недалеч от метро „Сен Пол“, в сърцето на квартала Маре. Зад малката витрина имаше просторно помещение в дълбочина, разделено на малки зали от бели подвижни пана. В самата витрина, без каквато и да било съпътстваща информация, на видно място бе поставен грамаден розов фалос от пластмаса, облечен като кукла: бяла рокличка, черни лачени обувчици, колие от перли и пр.
Огледах набързо вътрешността и установих, че всичко там е издържано в съшия дух: предрешен като плюшено мече скротум, вулва в работно облекло и така нататък, като всеки сексуален атрибут бе представен като детска играчка.
- Харесва ли ви?
Млад плешив мъж с едва набола брадица, със слисана усмивка и блеснали очи, бе изскочил като дявол от бутилка. През открехнатата врата дочувах откъслечни светски разговори, звън на чаши и злословия, прошепнати на ухо. С една дума, парижки вернисаж. Очевидно никой не се интересуваше дали творбите на художника се харесват, или не. Важно бе присъствието, безплатният бюфет и преди всичко поканата за бъдещо подобно събитие.
- Не бих могла да кажа... Просто чакам някого.
- Влезте, може би той е вътре.
Предвзетият тон, с който ме покани, почти не оставяше съмнение относно сексуалната му ориентация. Това обаче не бе достатъчно, за да се реша да вляза.
- Влееезте - настоя той и ме хвана за лакътя с прекалено шумна въздишка. - Няма да стоите тук като някаква задръстенячка!
Нямах друг избор, освен да го последвам сред пъстрата фауна, съставена от журналисти в черни униформи, небрежно облечени художници с татуировки и пиърсинг, както и от полуголи същества в скъпи рокли.
Тъкмо се питах се кой би имал нужда от ескорт сред подобно сборище от сродни души, където всеки познава всеки и се старае да снобее, когато моят водач, с очила с рогови рамки върху плешивата глава, ми подаде едновременно чаша шампанско и ръка, която да стисна.
- Албан Соваж.