- Не... Нямам представа... Четиринайсет години?
- Единайсет години. На единайсет години подрастващите, момчета и момичета без разлика, са напълно наясно с фелацията, содомията, двойното проникване и далеч по-крайни сексуални прояви.
- Да, това със сигурност е пробл...
- Напротив! - възкликна той, разпален от собствената си реч. - Изобщо нищо не разбират! И именно в това е проблемът. Банализацията на сексуалните изображения създават илюзията, че всеки е отлично запознат и информиран по въпроса. Всички тези порнореклами, тези предизвикателни облекла, тези сериали, които децата поглъщат като топъл хляб и които са изпълнени със секс. Нищо от това не пробужда тяхната сексуалност. Става дума за огромен, необикновено доходен пазар, но в никакъв случай за сексуално образование, достойно да се нарече такова. Всичко е фалшиво, изопачено, смехотворно и понякога дори съпроводено с насилие. Това е всичко друго, само не еротика. Всичко друго, но не и истина!
- Значи, ако ви разбирам добре, проблемът е не само в съществуването на всички тези форми на сексуалност, но също и във факта, че децата се сблъскват с тях преди естественото пробуждане у тях на сексуалността?
- Точно така - разпалено потвърди той. - Именно това изразяват творбите на Давид: прекалено достъпният секс тласка всяко дете към една мнима сексуалност, при която времето, необходимо за съответното образование, чисто и просто бива отречено и отпада. Никое от тези деца, които консумират секс от най-ранна възраст, не разполага с филтър, за да отсява от тези картини истината. Те приемат цялата тази свинщина за чиста монета. Именно в това е драмата! Това е скандалното!
- А според вас на каква възраст децата трябва да се запознават със секса? И преди всичко кой да се заеме с това?
За момент си спомних за тайнствените бележки в моето тефтерче. Дали онзи, който ми ги пращаше, не целеше по свой начин, натрапчив и брутален, близък до изнасилване, именно да ме образова?
- Зависи от конкретния случай. Няма точно определена възраст за избуяване на собственото либидо, както се опитват да ни убедят законодателите и статистиците. Таймингът зависи от индивида. Някои са готови преди другите. Ала това изобщо не е причина към сексуалното възпитание да се подхожда стандартно.
Значи, философията на този Русо в областта на секса се свеждаше до това всеки да съзрява сексуално по естествен път, като междувременно бъде предпазван от натрапчивото влияние на пазара в днешното общество. Същевременно обърнах внимание, че остави без отговор моя втори въпрос: кой би трябвало да се заеме със сексуалното възпитание на децата? Кой наистина, след като той не без основание отхвърляше доминиращия модел, предлаган от пазара?
Постепенно си дадох сметка, че не съм дотам безразлична към думите му. Ала трябваше ли това да става именно под такава форма? Наръчник за юношите от съседния лицей, които няколко пъти на ден минаваха пред галерията и виждаха подобни чудовища, достойни за Содом и Гомор, без каквато и да било предварителна подготовка за тази рядко непристойна гледка? Дали тя бе по-малко вредна от порнографията, която гледат по Интернет? Дали художникът не ставаше (неволен?) съучастник на злото, което претендираше, че разобличава?
Не споделих тези морални резерви с моя водач, защото той да такава степен се вживяваше в думите си, че накрая започнах да си мисля дали всъщност самият той не е Давид Гарше и автор на тези гадости.
- Тъкмо говорим за дявола... И ето че замириса на сяра!
Събеседникът ми възбудено кимна към някакъв човек зад нас, после му махна приканващо с ръка и непознатият се приближи, пробивайки си път сред тълпата любители на безплатни софри.
- Добър вечер - поздрави плахо млад мъж, едва ли не юноша, с бяла риза и дълъг перчем, скриващ половината му лице.
- Давид, да ти представя Ел. Ел, ето го младежа, чието творчество така пламенно защищавах пред вас.
Меко казано.
Опитах се да изобразя върху лицето си усмивка, отправена към художника, чувствайки се съвсем неловко.
- Добър вечер и. поздравления.
- Благодаря - смутено отговори той.
- Смятам, че творбите ви не са оставили безразлични пресата?
- Вярно е - намеси се моят кавалер. - Вече излязоха няколко отлични статии. Само че не това е най-важното. Най-важното е, че някои ваши събратя по перо не се спряха само на провокативната страна от творчеството на Давид, а обърнаха внимание на социалното и възпитателното послание, което то съдържа.
Интересно как бе отгатнал бъдещата ми професия? Нали Ребека би трябвало да запази за себе си подобна строго поверителна информация?